1 Я к виходив ізраїль з Єгипту, від народу чужого дім Яковів,

(По слав. 113). Когато излезе Израил из Египет, Якововият дом из люде другоезични,

2 Ю да став за святиню Йому, а ізраїль Його пануванням!

Юда стана светилище <на Бога>, Израил Негово владение.

3 П обачило море все це і побігло, Йордан повернувся назад!

Морето видя и побягна; Иордан се възвърна назад;

4 Г ори скакали, немов баранці, а пагірки немов ті ягнята!

Планините се разиграха като овни, Хълмовете като агнета.

5 Щ о тобі, море, що ти втікаєш? Йордане, що ти повернувся назад?

Що ти стана, море, та си побягнало? <На тебе> Иордане, та си се върнал назад?

6 Ч ого скачете, гори, немов баранці, а пагірки мов ті ягнята?

<На вас> планини, та се разиграхте като овни? <На вас> хълмове - като агнета?

7 Т ремти, земле, перед Господнім лицем, перед лицем Бога Якова,

Трепери, земьо, от присъствието Господно, От присъствието на Якововия Бог,

8 щ о скелю обертає в озеро водне, а кремінь на водне джерело!

Който превърна канарата във воден поток, Кременливия камък във воден извор.