1 ¶ ¿No clama la sabiduría, y da su voz la inteligencia?

Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?

2 E n los altos cabezos, junto al camino, a las encrucijadas de las veredas se para;

Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;

3 e n el lugar de las puertas, a la entrada de la ciudad, a la entrada de las puertas da voces:

Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

4 O h hombres, a vosotros clamo; y mi voz es a los hijos de los hombres.

Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

5 E ntended, simples, la prudencia; y vosotros, locos, tomad entendimiento.

Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

6 O íd, porque hablaré cosas excelentes; y abriré mis labios para cosas rectas.

Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си <да произнеса> правото.

7 P orque mi paladar hablará verdad, y mis labios abominan la impiedad.

Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

8 E n justicia son todas las razones de mi boca; no hay en ellas cosa perversa ni torcida.

Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

9 T odas ellas son rectas al que entiende; rectas a los que han hallado sabiduría.

Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

10 R ecibid mi castigo, y no plata; y ciencia más que el oro escogido.

Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

11 P orque mejor es la sabiduría que las piedras preciosas; y todas las cosas que se pueden desear, no son de comparar con ella.

Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

12 ¶ Yo, la sabiduría, moré con la prudencia; y yo invento la ciencia de los consejos.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

13 E l temor del SEÑOR es aborrecer el mal; la soberbia, la arrogancia, el mal camino, y la boca perversa, aborrezco.

Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

14 C onmigo está el consejo y el ser; yo soy la inteligencia; mía es la fortaleza.

У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

15 P or mí reinan los reyes, y los príncipes determinan justicia.

Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

16 P or mí dominan los príncipes, y todos los gobernadores juzgan la tierra.

Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

17 Y o amo a los que me aman; y los que me buscan me hallan.

Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 L as riquezas y la honra están conmigo; sólidas riquezas, y justicia.

Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

19 M ejor es mi fruto que el oro, y que la piedra preciosa; y mi rédito mejor que la plata escogida.

Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

20 P or vereda de justicia guiaré, por en medio de veredas de juicio;

Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

21 p ara hacer heredar a mis amigos el ser, y que yo llene sus tesoros.

За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

22 ¶ El SEÑOR me poseyó en el principio de su camino, desde entonces, antes de sus obras.

Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

23 E ternalmente tuve el principado, desde el principio, antes de la tierra.

От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.

24 A ntes de los abismos fui engendrada; antes que fueran las fuentes de las muchas aguas.

Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

25 A ntes que los montes fueran fundados, antes de los collados, era yo engendrada;

Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,

26 n o había aún hecho la tierra, ni las campiñas, ni el principio del polvo del mundo.

Докато <Господ> още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

27 C uando componía los cielos, allí estaba yo; cuando señalaba por compás la sobrefaz del abismo;

Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.

28 c uando afirmaba los cielos arriba, cuando afirmaba las fuentes del abismo;

Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

29 c uando ponía al mar su estatuto, y a las aguas, que no pasaran su mandamiento; cuando señalaba los fundamentos de la tierra;

Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

30 c on él estaba yo ordenándolo todo; y fui su delicia todos los días, teniendo solaz delante de él en todo tiempo.

Тогава аз бях при Него, <като> майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

31 T engo solaz en la redondez de su tierra; y mis solaces son con los hijos de los hombres.

Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми <бе> с човешки чада.

32 ¶ Ahora, pues, hijos, oídme; y bienaventurados los que guardaren mis caminos.

Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

33 E scuchad al castigo, y sed sabios; y no lo menospreciéis.

Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 B ienaventurado el hombre que me oye, trasnochando a mis puertas cada día, guardando los umbrales de mis entradas.

Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

35 P orque el que me hallare, hallará la vida; y alcanzará la voluntad del SEÑOR.

Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

36 M as el que peca contra mí, defrauda su alma; todos los que me aborrecen, aman la muerte.

А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.