1 E scucha, pueblo mío, mi ley; inclinad vuestro oído a las palabras de mi boca.

(По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.

2 A briré mi boca en parábola; hablaré enigmas del tiempo antiguo.

Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

3 L as cuales hemos oído y entendido; que nuestros padres nos las contaron.

Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

4 N o las encubriremos a sus hijos, contando a la generación venidera las alabanzas del SEÑOR, y su fortaleza, y sus maravillas que hizo.

Няма да <го> скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

5 E l estableció testimonio en Jacob, y puso ley en Israel; las cuales mandó a nuestros padres que las notificaran a sus hijos;

Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,

6 p ara que lo sepa la generación venidera, y los hijos que nacerán; y los que se levantarán, lo cuenten a sus hijos

За да <ги> знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да <ги> разказват на своите чада,

7 c on el fin de poner su confianza en Dios, y no olvidar de las obras de Dios, y guardar sus mandamientos:

За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

8 Y no ser como sus padres, generación contumaz y rebelde; generación que no compuso su corazón, ni su espíritu fue fiel con Dios.

И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

9 ¶ Los hijos de Efraín armados, flecheros, volvieron las espaldas en el día de la batalla.

Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

10 N o guardaron el pacto de Dios, ni quisieron andar en su ley;

Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

11 a ntes se olvidaron de sus obras, y de sus maravillas que les había mostrado.

А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

12 D elante de sus padres hizo maravillas en la tierra de Egipto, en el campo de Zoán.

Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.

13 R ompió el mar, y los hizo pasar; e hizo estar las aguas como en un montón.

Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

14 Y los llevó con nube de día, y toda la noche con resplandor de fuego.

Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

15 H endió las peñas en el desierto; y les dio a beber de abismos grandes;

Разцепи канари в пустинята, И <ги> напои изобилно като от бездни.

16 y sacó de la peña corrientes, e hizo descender aguas como ríos.

И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.

17 P ero aun tornaron a pecar contra él, enojando al Altísimo en la soledad.

Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

18 Y tentaron a Dios en su corazón, pidiendo comida al gusto de su alma.

Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},

19 Y hablaron contra Dios, diciendo: ¿Podrá Dios ponernos mesa en el desierto?

И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20 H e aquí ha herido la peña, y corrieron aguas, y arroyos salieron ondeando: ¿Podrá también dar pan? ¿Aparejará carne a su pueblo?

Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

21 P or tanto oyó el SEÑOR, y se enojó; se encendió el fuego contra Jacob, y el furor subió también contra Israel;

Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

22 p or cuanto no habían creído a Dios, ni habían confiado de su salud.

Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще <ги> избави.

23 Y mandó a las nubes de arriba, y abrió las puertas de los cielos,

При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

24 e hizo llover sobre ellos maná para comer, y les dio trigo de los cielos.

Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

25 P an de fuertes comió el hombre; les envió comida en abundancia.

Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.

26 M ovió el solano en el cielo, y trajo con su fortaleza el austro,

Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

27 e hizo llover sobre ellos carne como polvo, y aves de alas como arena del mar.

Наваля върху тях и месо <изобилно> като прах, И птици крилати <много> като морския пясък;

28 Y las hizo caer en medio de su campamento, alrededor de sus tiendas.

И направи <ги> да падат всред стана им, Около жилищата им.

29 Y comieron, y se llenaron bien; les cumplió pues su deseo.

И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

30 N o habían quitado de sí su deseo, aun estaba su vianda en su boca,

А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,

31 c uando vino sobre ellos el furor de Dios, y mató los más robustos de ellos, y derribó los escogidos de Israel.

Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

32 C on todo esto pecaron aún, y no dieron crédito a sus maravillas.

При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

33 C onsumió por tanto sus días en vanidad, y sus años en tribulación.

Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

34 S i los mataba, entonces le buscaban; y se convertían, y buscaban a Dios de mañana.

Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

35 Y se acordaban que Dios era su refugio, y el Dios Alto su redentor.

И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

36 M as le lisonjeaban con su boca, y con su lengua le mentían,

Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

37 p ues sus corazones no eran rectos con él, ni estuvieron firmes en su pacto.

Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

38 P ero él, misericordioso, perdonaba su iniquidad, y no los destruyó; y abundó su misericordia para apartar su ira, y no despertó toda su ira.

Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

39 Y se acordó que eran carne; soplo que va y no vuelve.

И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

40 ¶ ¡Cuántas veces lo ensañaron en el desierto, lo enojaron en la soledad!

Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

41 Y volvían, y tentaban a Dios, y ponían límite al Santo de Israel.

Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

42 N o se acordaron de su mano, del día que los rescató de angustia;

Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

43 c uando puso en Egipto sus señales, y sus maravillas en el campo de Zoán;

Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

44 y volvió sus ríos en sangre, y sus corrientes para que no bebieran.

И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

45 E nvió entre ellos enjambres de moscas que los comían, y ranas que los destruyeron.

<Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

46 D io también al pulgón sus frutos, y sus trabajos a la langosta.

И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;

47 S us viñas destruyó con granizo, y sus higuerales con piedra;

<Как> порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

48 y entregó al pedrisco sus bestias, y al fuego sus ganados.

И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

49 E nvió sobre ellos el furor de su saña; ira, enojo, angustia, y ángeles malos.

<Как> изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

50 D ispuso el camino a su furor; no eximió el alma de ellos de la muerte, sino que entregó su vida a la mortandad.

Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

51 E hirió a todo primogénito en Egipto, las primicias de las fuerzas en las tiendas de Cam.

<Как> порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите <им> в шатрите на Хама,

52 H izo salir a su pueblo como ovejas, y los llevó por el desierto, como un rebaño.

А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,

53 Y los pastoreó con seguridad, que no tuvieron miedo; y el mar cubrió a sus enemigos.

И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето <ги> покри;

54 L os metió después en los términos de su santidad, en este monte que ganó su mano derecha.

<Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

55 Y echó los gentiles de delante de ellos, y les repartió una herencia con cuerdas; e hizo habitar en sus moradas a las tribus de Israel.

И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

56 M as tentaron y enojaron al Dios Altísimo, y no guardaron sus testimonios;

Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против <Него>, И не пазеха наредбите Му,

57 s ino que se volvieron, y se rebelaron como sus padres; se volvieron como arco engañoso.

Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

58 Y le enojaron con sus lugares altos, y le provocaron a celo con sus esculturas.

Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59 L o oyó Dios, y se enojó, y en gran manera aborreció a Israel.

Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

60 P or esta causa dejó el tabernáculo de Silo, la tienda en que habitó entre los hombres;

Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

61 y dio en cautividad su fortaleza, y su gloria en mano del enemigo.

И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62 E ntregó también su pueblo a espada, y se airó contra su heredad.

Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.

63 E l fuego devoró sus jóvenes, y sus vírgenes no fueron loadas en cantos nupciales.

Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64 S us sacerdotes cayeron a espada, y sus viudas no se lamentaron.

Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

65 E ntonces despertó el Señor a la manera del que ha dormido, como un valiente que grita a causa del vino:

Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който <ободрен> от вино, вика;

66 e hirió a sus enemigos en las partes posteriores; les dio perpetua afrenta.

И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

67 Y aborreció la tienda de José, y no escogió la tribu de Efraín.

При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

68 S ino que escogió la tribu de Judá, el monte de Sion, al cual amó.

Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

69 Y edificó su santuario a manera de eminencia, como la tierra que cimentó para siempre.

Съгради светилището Си като <небесните> възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

70 Y eligió a David su siervo, y lo tomó de las majadas de las ovejas;

Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;

71 d e tras las paridas lo trajo, para que apacentara a Jacob su pueblo, y a Israel su heredad.

Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

72 Y los apacentó con entereza de su corazón; y los pastoreó con la inteligencia de sus manos.

Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.