1 M ucho me han angustiado desde mi juventud, diga ahora Israel:

(По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

2 M ucho me han angustiado desde mi juventud; mas no prevalecieron contra mí.

Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.

3 S obre mis espaldas araron los aradores; hicieron largos surcos.

Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

4 E l SEÑOR es justo; cortó las coyundas de los impíos.

<Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

5 ¶ Serán avergonzados y vueltos atrás todos los que aborrecen a Sion.

Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

6 S erán como la hierba de los tejados, que se seca antes que crezca;

Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

7 d e la cual no llenó el segador su mano, ni sus brazos el que hace gavillas.

С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

8 N i dijeron los que pasaban: La bendición del SEÑOR sea sobre vosotros; os bendecimos en el Nombre del SEÑOR.

Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!