1 C anto dei pellegrinaggi. Molte volte mi hanno oppresso fin dalla mia gioventù – lo dica pure Israele –

(По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

2 m olte volte mi hanno oppresso fin dalla mia gioventù; eppure non hanno potuto vincermi.

Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.

3 D egli aratori hanno arato sul mio dorso, vi hanno tracciato i loro lunghi solchi.

Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

4 I l Signore è giusto; egli ha spezzato le funi degli empi.

<Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

5 S iano confusi e voltino le spalle quanti odiano Sion!

Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

6 S iano come l’erba dei tetti, che secca prima di crescere!

Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

7 N on se ne riempie la mano il mietitore, né le braccia chi lega i covoni;

С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

8 e i passanti non dicono: «La benedizione del Signore sia su di voi; noi vi benediciamo nel nome del Signore!»

Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!