1 L a risposta dolce calma il furore, ma la parola dura eccita l’ira.

Мек отговор отклонява от ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.

2 L a lingua dei saggi è ricca di scienza, ma la bocca degli stolti sgorga follia.

Езикът на мъдрите изказа знание, А устата на безумните изригват глупост.

3 G li occhi del Signore sono in ogni luogo, osservano i cattivi e i buoni.

Очите Господни са на всяко място И наблюдават злите и добрите.

4 L a lingua che calma è un albero di vita, ma la lingua perversa strazia lo spirito.

Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.

5 L ’insensato disprezza l’istruzione di suo padre, ma chi tiene conto della riprensione diviene accorto.

Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.

6 N ella casa del giusto c’è grande abbondanza, ma nell’accumulo dell’empio c’è imbroglio.

В дома на праведния <има> голямо изобилие, А в доходите на нечестивия <има> загриженост.

7 L e labbra dei saggi diffondono scienza, ma non così il cuore degli stolti.

Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не <прави> така.

8 I l sacrificio degli empi è in abominio al Signore, ma la preghiera degli uomini retti gli è gradita.

Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.

9 L a via dell’empio è in abominio al Signore, ma egli ama chi segue la giustizia.

Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.

10 U na dura correzione spetta a chi lascia la retta via; chi odia la riprensione morirà.

Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.

11 I l soggiorno dei morti e l’abisso stanno davanti al Signore; quanto più i cuori dei figli degli uomini!

Адът и погибелта са <открити> пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!

12 I l beffardo non ama che altri lo riprenda; egli non va dai saggi.

Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.

13 I l cuore allegro rende gioioso il volto, ma quando il cuore è triste lo spirito è abbattuto.

Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

14 I l cuore dell’uomo intelligente cerca la scienza, ma la bocca degli stolti si pasce di follia.

Сърцето на разумния търси знание, А устата на безумните се хранят с глупост.

15 T utti i giorni sono brutti per l’afflitto, ma per il cuore contento è sempre allegria.

За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.

16 M eglio poco con il timore del Signore, che gran tesoro con turbamento.

По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.

17 M eglio un piatto d’erbe dov’è l’amore, che un bue ingrassato dov’è l’odio.

По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

18 L ’uomo collerico fa nascere contese, ma chi è lento all’ira calma le liti.

Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.

19 L a via del pigro è come una siepe di spine, ma il sentiero degli uomini retti è piano.

Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е <като> друм.

20 I l figlio saggio rallegra il padre, ma l’uomo stolto disprezza sua madre.

Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.

21 L a follia è una gioia per chi è privo di senno, ma l’uomo intelligente cammina diritto per la sua via.

На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.

22 I disegni falliscono dove mancano i consigli, ma riescono dove sono molti i consiglieri.

Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.

23 U no prova gioia quando risponde bene; è buona la parola detta a suo tempo!

От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време <казана>, колко е добра!

24 P er l’uomo sagace la via della vita conduce in alto, gli fa evitare il soggiorno dei morti, situato in basso.

За разумния пътят на живота <върви> нагоре, За да се отклони от ада долу.

25 I l Signore rovescia la casa dei superbi, ma rende stabili i confini della vedova.

Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.

26 I pensieri malvagi sono in abominio al Signore, ma le parole benevole sono pure ai suoi occhi.

Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.

27 C hi è avido di lucro turba la sua casa, ma chi odia i regali vivrà.

Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.

28 I l cuore del giusto medita la sua risposta, ma la bocca degli empi sgorga cose malvagie.

Сърцето на праведния обмисля <що> да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.

29 I l Signore è lontano dagli empi, ma ascolta la preghiera dei giusti.

Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.

30 U no sguardo luminoso rallegra il cuore; una buona notizia fortifica le ossa.

Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.

31 L ’orecchio attento alla riprensione che conduce alla vita, abiterà tra i saggi.

Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.

32 C hi rifiuta l’istruzione disprezza se stesso, ma chi dà retta alla riprensione acquista senno.

Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.

33 I l timore del Signore è scuola di saggezza, e l’umiltà precede la gloria.

Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.