1 « A tale spettacolo il mio cuore trema e balza fuori dal suo posto.

Да! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

2 U dite, udite il fragore della sua voce, il rombo che esce dalla sua bocca!

Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

3 E gli lo lancia sotto tutti i cieli e il suo lampo guizza fino alle estremità della terra.

Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

4 D opo il lampo, una voce rugge; egli tuona con la sua voce maestosa; quando si ode la voce, il fulmine non è già più nella sua mano.

След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

5 D io tuona con la sua voce in modo prodigioso; grandi cose egli fa che noi non comprendiamo.

Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

6 D ice alla neve: “Cadi sulla terra!” Lo dice alla pioggia, alla pioggia torrenziale.

Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

7 R ende inerte ogni mano d’uomo, perché tutti i mortali, che sono opera sua, imparino a conoscerlo.

Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата <Му>.

8 L e bestie selvagge vanno nel covo e stanno accovacciate entro le tane.

Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

9 D al sud viene l’uragano, il freddo viene dal nord.

От помещението си иде бурята, И студът от <ветровете> що разпръскват <облаците>.

10 A l soffio di Dio si forma il ghiaccio e si contrae la distesa delle acque.

Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

11 E gli carica pure le nubi di umidità, disperde lontano le nuvole che portano i suoi lampi

Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

12 e d esse, da lui guidate, vagano nei loro giri per eseguire i suoi comandi sopra la faccia di tutta la terra;

Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,

13 e le manda come flagello, oppure come beneficio alla sua terra, o come prova della sua bontà.

Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

14 « Porgi l’orecchio a questo, Giobbe; fèrmati e considera le meraviglie di Dio!

Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

15 S ai tu come Dio le diriga e faccia guizzare il lampo dalle sue nubi?

Разбираш ли как им налага Бог <волята Си>. И прави светкавицата да свети от облака Му?

16 C onosci tu l’equilibrio delle nuvole, le meraviglie di colui la cui scienza è perfetta?

Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

17 S ai come mai i tuoi abiti sono caldi quando la terra si assopisce sotto il soffio dello scirocco?

Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния <вятър>.

18 P uoi tu, come lui, distendere i cieli e farli solidi come uno specchio di metallo?

Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

19 I nsegnaci tu che cosa dirgli! Nelle nostre tenebre, noi siamo senza parole.

Научи ни що да Му кажем, <Защото> поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим <думите си>.

20 G li si annuncerà forse che io voglio parlare? Ma chi mai può desiderare di essere inghiottito?

Ще Му се извести ли, че желая да говоря, <Като зная че>, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

21 N essuno può fissare il sole che sfolgora nel cielo, quando c’è passato il vento a renderlo limpido.

И сега <човеците> не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

22 D al settentrione viene l’oro; Dio è circondato da una maestà terribile;

Та е дошло златозарно сияние от север; <А как ще погледнат на> Бога, у Когото е страшна слава!

23 l ’Onnipotente noi non lo possiamo scoprire. Egli è grande in forza, in equità, in perfetta giustizia; egli non opprime nessuno.

Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

24 P erciò gli uomini lo temono; egli non degna d’uno sguardo chi si crede saggio».

Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.