1 Samuele 18 ~ 1 Царе 18

picture

1 A ppena Davide ebbe finito di parlare con Saul, Gionatan si sentì nell’animo legato a Davide, e Gionatan l’amò come l’anima sua.

И като престана <Давид> да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.

2 D a quel giorno Saul lo tenne presso di sé e non permise più che egli ritornasse a casa di suo padre.

И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

3 G ionatan fece alleanza con Davide, perché lo amava come l’anima propria.

Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.

4 P erciò Gionatan si tolse di dosso il mantello e lo diede a Davide; e così fece delle sue vesti, fino alla sua spada, al suo arco e alla sua cintura. Saul tenta di uccidere Davide

Още Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

5 D avide andava e riusciva bene dovunque Saul lo mandasse. Saul lo mise a capo della gente di guerra ed egli era gradito a tutto il popolo, anche ai servitori di Saul.

И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители.

6 A ll’arrivo dell’esercito, quando Davide ritornava dopo aver ucciso il Filisteo, le donne uscirono da tutte le città d’Israele incontro al re Saul, cantando e danzando al suono dei timpani e dei triangoli e alzando grida di gioia;

А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.

7 l e donne, danzando, si rispondevano a vicenda e dicevano: «Saul ha ucciso i suoi mille, e Davide i suoi diecimila».

И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди.

8 S aul ne fu molto irritato; quelle parole gli dispiacquero, e disse: «Ne danno diecimila a Davide e a me non ne danno che mille! Non gli manca altro che il regno!»

А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

9 E Saul, da quel giorno in poi, guardò Davide di mal occhio.

И от същия ден и нататък Саул гледаше <на> Давида с лошо око.

10 I l giorno dopo un cattivo spirito permesso da Dio si impossessò di Saul, che era come fuori di sé in mezzo alla casa, mentre Davide suonava l’arpa come faceva tutti i giorni. Saul aveva in mano la sua lancia

И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

11 e la scagliò, dicendo: «Inchioderò Davide al muro!» Ma Davide schivò il colpo per due volte.

И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

12 S aul aveva paura di Davide, perché il Signore era con lui e si era ritirato da Saul;

И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.

13 p erciò Saul lo allontanò da sé e lo fece capitano di mille uomini; ed egli andava e veniva alla testa del popolo.

Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.

14 D avide riusciva bene in tutte le sue imprese e il Signore era con lui.

И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

15 Q uando Saul vide che egli riusciva molto bene, cominciò ad aver paura di lui;

Затова Саул, като гледаше, че <Давид> се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.

16 m a tutto Israele e Giuda amavano Davide, perché andava e veniva alla loro testa. Davide, genero di Saul

А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.

17 S aul disse a Davide: «Ecco Merab, la mia figlia maggiore: io te la darò in moglie; solo sii per me un guerriero valente e combatti le battaglie del Signore ». Or Saul diceva tra sé: «Così non sarà la mia mano a colpirlo, ma la mano dei Filistei».

Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.

18 M a Davide rispose a Saul: «Chi sono io, che cos’è la mia vita e che cos’è la famiglia di mio padre in Israele, perché io diventi genero del re?»

И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, <и какво е> бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?

19 M a quando giunse il momento di dare Merab, figlia di Saul, a Davide, fu invece data in sposa ad Adriel il Meolatita.

Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.

20 P erò Mical, figlia di Saul, amava Davide; lo riferirono a Saul e la cosa gli piacque.

А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.

21 S aul disse: «Gliela darò, perché sia per lui una trappola ed egli cada sotto la mano dei Filistei». Saul dunque disse a Davide: «Oggi, per la seconda volta, tu puoi diventare mio genero».

И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.

22 P oi Saul diede quest’ordine ai suoi servitori: «Parlate in confidenza a Davide e ditegli: “Ecco, tu sei gradito al re e tutti i suoi servitori ti amano; diventa dunque genero del re”».

И Саул заповяда на слугите си, <казвайки:> Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя <е> към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.

23 I servitori di Saul sussurrarono queste parole all’orecchio di Davide. Ma Davide replicò: «Sembra a voi cosa semplice diventare genero del re? Io sono povero e di umile condizione».

И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.

24 I servi riferirono a Saul: «Davide ha risposto così e così».

И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.

25 S aul disse: «Dite così a Davide: “Il re non domanda dote; ma domanda cento prepuzi dei Filistei, per vendicarsi dei suoi nemici”». Saul aveva in animo di far cadere Davide nelle mani dei Filistei.

А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вено, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.

26 I servitori dunque riferirono quelle parole a Davide; ed egli fu d’accordo di diventare genero del re in questa maniera. E prima del termine fissato,

А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат <определените за това> дни,

27 D avide si alzò, partì con la sua gente, uccise duecento uomini dei Filistei, portò i loro prepuzi e ne consegnò il numero preciso al re, per diventare suo genero.

Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

28 E Saul gli diede in moglie Mical, sua figlia. Saul vide e riconobbe che il Signore era con Davide; e Mical, figlia di Saul, l’amava.

И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

29 S aul continuò più che mai a temere Davide, e gli fu sempre nemico.

И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.

30 O r i prìncipi dei Filistei uscivano a combattere; e ogni volta che uscivano, Davide riusciva meglio di tutti i servitori di Saul, così che il suo nome divenne molto famoso.

И филистимските началници пак излизаха <на бой>; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.