1 I o guardai, ed ecco, sulla distesa sopra il capo dei cherubini, c’era come una pietra di zaffiro; si vedeva come una specie di trono che stava sopra di loro.

После погледнах, и, ето, в простора, който бе върху главите на херувимите, се яви над тях като камък сапфир, наглед като подобие на престол.

2 I l Signore parlò all’uomo vestito di lino e disse: «Va’ fra le ruote sotto i cherubini, rièmpiti le mani di carboni ardenti, tolti in mezzo ai cherubini, e spargili sulla città». Ed egli vi andò in mia presenza.

И той проговори на облечения в ленено мъж, казвайки: Влез между търкалящите <колела> под херувимите, напълни ръцете си с огнени въглища изсред херувимите и пръсни ги върху града. И той влезе пред очите ми.

3 I cherubini stavano al lato destro della casa, quando l’uomo entrò là; la nuvola riempì il cortile interno.

А херувимите стояха отдясно на дома, когато влизаше мъжът; и облакът изпълни вътрешния двор.

4 L a gloria del Signore si alzò sopra i cherubini, muovendosi verso la soglia della casa; la casa fu riempita della nuvola e il cortile fu ricolmo dello splendore della gloria del Signore.

И Господната слава се издигна от херувимите <та застана> над прага на дома; и домът се изпълни от облака, и дворът се изпълни от сиянието на Господната слава.

5 I l rumore delle ali dei cherubini si udì fino al cortile esterno, simile alla voce del Dio onnipotente quand’egli parla.

И фученето на крилата на херувимите се чуваше дори до външния двор, като глас на Всесилния Бог, когато Той говори.

6 Q uando il Signore ebbe dato all’uomo vestito di lino l’ordine di prendere del fuoco in mezzo alle ruote che sono tra i cherubini, quegli venne a fermarsi presso una delle ruote.

И когато заповяда на облечения в ленено мъж, казвайки: Вземи огън измежду търкалящите <колела>, изсред херувимите, тогава той влезе та застана при едно колело.

7 U no dei cherubini stese la mano fra gli altri cherubini verso il fuoco che era in mezzo ai cherubini, ne prese e lo mise nelle mani dell’uomo vestito di lino, che lo ricevette e uscì.

И <един> херувим, като простря ръка изсред херувимите към огъня, който бе всред херувимите, взе <от него> и тури в ръцете на облечения в ленено, който като го взе излезе.

8 V idi che i cherubini avevano una forma di mano d’uomo sotto le ali.

А подобието на човешка ръка в херувимите се виждаше под крилата им.

9 I o guardai, ed ecco quattro ruote presso i cherubini, una ruota presso ogni cherubino; le ruote avevano il bagliore di una pietra di crisolito.

И като погледнах, ето четири колела при херувимите, едно колело при един херувим, и едно колело при друг херувим; и изгледът на колелата бе като цвят на хрисолит.

10 A vederle, tutte e quattro avevano una medesima forma, come se una ruota fosse in mezzo all’altra.

А колкото за изгледа им, и четирите имаха еднакво подобие, като че ли на колело в колело.

11 Q uando si muovevano, si muovevano dai loro quattro lati; muovendosi non si voltavano, ma seguivano la direzione dal luogo verso il quale guardava il capo e, andando, non si voltavano.

Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха, но на където се управяше първият следваха го и <другите> без да се обръщат като вървяха.

12 T utto il corpo dei cherubini, i loro dorsi, le loro mani, le loro ali, come pure le ruote, le ruote di tutti e quattro, erano pieni d’occhi tutto attorno.

А цялото им тяло, гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата, <то ест>, колелата на четирите <живи същества>, бяха пълни с очи от всяка страна.

13 U dii che le ruote erano chiamate Turbine.

А колкото за колелата, те се наричаха, като слушах аз, търкалящи <колела>.

14 O gni cherubino aveva quattro facce: la prima faccia era una faccia di cherubino; la seconda faccia, una faccia d’uomo; la terza, una faccia di leone; la quarta, una faccia d’aquila.

Всяко <от живите същества> имаше четири лица; първото лице бе херувимско лице; второто лице човешко; третото, лъвово лице; а четвъртото, орлово лице.

15 I cherubini si alzarono. Erano gli stessi esseri viventi che avevo visti presso il fiume Chebar.

И херувимите се издигнаха. Това е живото същество, което видях при реката Ховар.

16 Q uando i cherubini si muovevano, anche le ruote si muovevano accanto a loro; e quando i cherubini spiegavano le ali per alzarsi da terra, anche le ruote non deviavano dal loro lato.

И когато вървяха херувимите, и колелата вървяха край тях; и когато херувимите подигаха крилата си, за да се издигнат от земята, то и колелата не се отклоняваха от тях.

17 Q uando quelli si fermavano, anche queste si fermavano; quando quelli s’innalzavano, anche queste s’innalzavano con loro, perché lo spirito degli esseri viventi era in esse.

Когато стояха ония, стояха и тия; а когато се издигаха ония, издигаха се и тия заедно с тях; защото духът на <всяко от> живите същества беше <и в тях>.

18 L a gloria del Signore partì dalla soglia della casa e si fermò sui cherubini.

Тогава Господната слава излезе изотгоре на прага на дома и застана над херувимите.

19 I cherubini spiegarono le loro ali e s’innalzarono su dalla terra; io li vidi partire, con le ruote accanto a loro. Si fermarono all’ingresso della porta orientale della casa del Signore, e la gloria del Dio d’Israele stava sopra di loro, su in alto.

Когато излязоха, херувимите подигнаха крилата си та се издигнаха от земята, като гледах аз, и колелата край тях; и застанаха във входа на източната порта на Господния дом; и славата на Израилевия Бог, бе отгоре им.

20 E rano gli stessi esseri viventi che avevo visti sotto il Dio d’Israele presso il fiume Chebar; riconobbi che erano cherubini.

Това е живото същество, което видях под Израилевия Бог, при реката Ховар; и познах, че бяха херувими.

21 O gnuno di essi aveva quattro facce, ognuno quattro ali; sotto le loro ali appariva la forma di mani d’uomo.

Всеки имаше четири лица, и всеки четири крила; и подобие на човешки ръце <се виждаше> под крилата им.

22 Q uanto all’aspetto delle loro facce, erano le facce che avevo viste presso il fiume Chebar; erano le stesse sembianze, i medesimi cherubini. Ognuno andava diritto davanti a sé.

А колкото за подобието на лицата им, те бяха <същите> лица, които видях при реката Ховар, - изгледът им и сами те; вървяха всяко направо пред себе си.