1 « يَضطَرِبُ قَلبِي مِنَ البَرْقِ وَالرَّعْدِ، وَيَقفِزُ مِنْ مَكانِهِ،

Да! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

2 ا سْتَمِعُوا اسْتِماعاً إلَى صَوتِ اللهِ المُرْعِدِ، وَإلَى هَدِيرِ فَمِهِ.

Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

3 ي ُضِيءُ بَرقُهُ السَّماءَ كُلَّها، وَيَمتَدُّ نُورُهُ إلَى أقاصِي الأرْضِ.

Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

4 ث ُمَّ يَهْدِرُ الرَّعدُ. يُرْعِدُ بِصَوتِهِ الجَلِيلِ. يَهْدِرُ صَوتُهُ وَيَتَواصَلُ البَرْقُ.

След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

5 ي ُرْعِدُ اللهُ بِصَوتِهِ العَجِيبِ، صانِعاً أُمُوراً عَظِيمَةً لا نَستَطِيعُ فَهمَها.

Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

6 ف َهُوَ يَقُولُ للِثَّلجِ: ‹اسقُطْ عَلَى الأرْضِ،› وَيَقُولُ لِلأمْطارِ: ‹اشتَدِّي.›

Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

7 ي ُعلِنُ رِضاهُ عَن أعمالِ أيْدِي البَشَرِ، فَيَرَى النّاسُ أعمالَهُ.

Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата <Му>.

8 ف َيَذهَبُ الحَيوانُ إلَى جُحرِهِ، لِيَكُونَ لَهُ مَأوَى.

Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

9 ت َأتِي العاصِفَةُ مِنْ مَخَزَنِها الجَنُوبِيِّ، وَالبَردُ مِنَ الرِّياحِ الشَّمالِيَّةِ.

От помещението си иде бурята, И студът от <ветровете> що разпръскват <облаците>.

10 م ِنْ نَسمَةِ اللهِ يَأتِي الجَلِيدُ، فَتَتَجَمَّدُ المِياهُ بِمَساحاتٍ واسِعَةٍ.

Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

11 أ يضاً يَملأُ السَّحابَةَ الكَثِيفَةَ بِالرُّطُوبَةِ، وَيُبَعْثِرُ بَرْقَهُ فِي السَّحابِ.

Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

12 ت َلتَفُّ السُّحُبُ كَالدَّوّامَةِ حَسَبَ قَيادَتِهِ، لِتَفعَلَ كُلَّ ما يَأمُرُها بِهِ عَلَى الأرْضِ،

Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,

13 ق َدْ يَصنَعُ هَذا كُلَّهُ مِنْ أجلِ عَشِيرَةٍ ما، أوْ مِنْ أجلِ أرْضٍ ما، أوْ بِسَبَبِ نِعْمَتِهِ.

Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

14 « اسْمَعْ هَذا يا أيُّوبُ. قِفْ وَتَأمَّلْ عَجائِبَ اللهِ تَأمُّلاً.

Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

15 أ تَعرِفُ كَيفَ يُسَيْطِرُ اللهُ عَلَى السُّحُبِ، وَيَجعَلُ نُورَهُ يَبْرُقُ مِنْها؟

Разбираш ли как им налага Бог <волята Си>. И прави светкавицата да свети от облака Му?

16 أ تَعرِفُ كَيفَ يُعَلِّقُ الغُيُومَ الكَثِيفَةَ فِي السَّماءِ؟ هِيَ فَقَطْ واحِدَةٌ مِنْ أعاجِيبِ اللهِ الكامِلِ المَعرِفَةِ.

Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

17 ك ُلُّ ما تَعرِفُهُ هُوَ أنَّ ثِيابَكَ تَلتَصِقُ بِكَ مِنَ الحَرِّ، وَتَهدَأُ الأرْضُ عِندَ هُبُوبِ رِيحِ الجَنُوبِ.

Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния <вятър>.

18 ل َكِنْ هَلْ تَستَطِيعُ أنْ تَنْشُرَ سُحُبَ السَّماءِ مَعَ اللهِ، لِتَصِيرَ مِثلَ مَعدِنٍ مَصقُولٍ.

Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

19 « عَلِّمنا ماذا نَقُولُ للهِ! فَنَحنُ الجُهّالَ، لا نَستَطِيعُ أنْ نُرَتِّبَ كَلامَنا!

Научи ни що да Му кажем, <Защото> поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим <думите си>.

20 أ يُطلَبُ الإذنُ لِي بِالكَلامِ مَعَهُ! فَواحِدٌ مِثلِي قَدْ يَبتَلِعُهُ اللهُ!

Ще Му се извести ли, че желая да говоря, <Като зная че>, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

21 أ لَيسَ صَحِيحاً أنَّ النُّورَ يَسطَعُ حَتَّى عَبْرَ السُّحُبِ العالِيَةِ، ثُمَّ تَمُرُّ الرِّيحُ فَتُبَدِّدُها.

И сега <човеците> не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

22 ي َأْتِي اللهُ مِنَ الشَّمالِ بِمَجْدٍ ذَهَبِيٍّ، يُحِيطُ بِهِ البَهاءُ وَالجَلالُ.

Та е дошло златозарно сияние от север; <А как ще погледнат на> Бога, у Когото е страшна слава!

23 أ مّا القَدِيرُ فَلا نَقدِرُ أنْ نَصِلَ إلَيهِ. عَظِيمٌ هُوَ فِي قُوَّتِهِ وَفِي أحْكامِهِ، وَلا يُناقِضُ كَثْرَةَ عَدلِهِ بِالظُّلْمِ.

Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

24 ل ِهَذا يَهابُهُ البَشَرُ، فَهُوَ لا يَتَحَيَّزُ لِمَن يَرَوْنَ أنفُسَهُمْ حُكَماءَ.»

Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.