1 و َقالَ يَسُوعُ: «أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ: مَنْ لا يَدْخُلُ حَظِيْرَةَ الخِرافِ مِنَ البابِ فَهُوَ سارِقٌ وَخاطِفٌ. فَهُوَ يَتَسَلَّقُ وَيَدْخُلُ مِنْ مَكانٍ آخَرَ.

Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.

2 أ مّا الَّذِي يَدْخُلُ مِنَ البابِ فَهُوَ راعِي القَطِيْعِ.

А който влиза през вратата, овчар е на овцете.

3 ل َهُ يَفْتَحُ الحارِسُ، وَتُصْغِي الخِرافُ إلَى صَوْتِهِ. وَهُوَ يُنادِي الخِرافَ الَّتِي لَهُ بِأسْمائِها وَيَقُودُها إلَى المَرْعَى.

Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.

4 و َبَعْدَ أنْ يُخرِجَها كُلَّها، يَمْشِي أمامَها، وَهِيَ تَتبَعُهُ لِأنَّها تُمَيِّزُ صَوْتَهُ.

Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.

5 ل َكِنَّها لا تَتبَعُ الغَرِيْبَ أبَداً، بَلْ تَهْرُبُ مِنْهُ، لِأنَّها لا تَعْرِفُ صَوْتَ الغُرَباءِ.»

А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.

6 ر َوَى لَهُمْ يَسُوعُ هَذا المَثَلَ الرَّمْزِيَّ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَفْهَمُوا ما قالَهُ. يَسُوعُ هُوَ الرّاعِي الصّالِح

Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.

7 ف َأضافَ يَسُوعُ وَقالَ: «أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ: أنا هُوَ بابُ الخِرافِ.

Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.

8 ك ُلُّ الَّذِيْنَ جاءُوا قَبلِي كانُوا سَرّاقينَ وَخاطِفِيْنَ، وَالخِرافُ لَمْ تُصْغِ إلَيْهِمْ.

Всички, които са дошли преди Мене са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.

9 أ نا هُوَ البابُ. فَإنْ دَخَلَ أحَدٌ مِنْ خِلالِي، يَخلُصُ وَيَدْخُلُ وَيَخرُجُ وَيَجِدُ مَرْعَى.

Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.

10 ل ا يَأْتِي السّارِقُ إلّا لِيَسْرِقَ وَيْقتُلَ وَيُدَمِّرَ. أمّا أنا فَقَدْ جِئْتُ لِكَيْ تَكُونَ لِلنّاسِ حَياةٌ، وَتَكُونَ لَهُمْ هَذِهِ الحَياةُ بِكُلِّ فَيْضِها.

Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.

11 « أنا هُوَ الرّاعِي الصّالِحُ، وَالرّاعِي الصّالِحُ يُضَحِّي بِحَياتِهِ مِنْ أجلِ الخِرافِ.

Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.

12 أ مّا الأجِيْرُ فَلَيْسَ كَالرّاعِي، وَالخِرافُ لَيْسَتْ لَهُ. لِهَذا يَتْرُكُ الخِرافَ وَيَهْرُبُ حِيْنَ يَرَى الذِّئْبَ مُقْبِلاً. فَيَهجُمُ الذِّئْبُ عَلَى الخِرافِ وَيُشَتِّتُها.

Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.

13 و َيَهْرُبُ الأجِيْرُ لِأنَّهُ أجِيْرٌ وَلا تَهُمُّهُ الخِرافُ.

<Той бяга> защото е наемник, и не го е грижа за овцете.

14 « أمّا أنا فَإنِّي الرّاعِي الصّالِحُ. أعرِفُ الَّذِيْنَ لِيْ، وَالَّذِيْنَ لِيْ يَعْرِفُونَنِي،

Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,

15 ت َماماً كَما يَعْرِفُنِي الآبُ وَأعرِفُهُ. وَأنا أُضَحِّي بِحَياتِي مِنْ أجلِ الخِرافِ.

също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.

16 و َعِنْدِي خِرافٌ أُخْرَى لَيْسَتْ مِنْ هَذِهِ الحَظِيْرَةِ، يَنبَغِي أنْ أُحضِرَها أيضاً. وَهِيَ سَتُصْغِي إلَى صَوْتِي، وَيَكُونُ الجَمِيعُ قَطِيْعاً واحِداً لَهُ راعٍ واحِدٌ.

И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.

17 ل ِهَذا يُحِبُّنِي الآبُ: لِأنَّنِي أُقَدِّمُ حَياتِي، لِكَيْ أسْتَرِدَّها ثانِيَةً.

Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.

18 ل ا يَأْخُذُها أحَدٌ مِنِّي، بَلْ أُقَدِّمُها طَوْعاً. لِيَ الحَقُّ فِي أنْ أُقَدِّمَها، وَلِيَ الحَقُّ فِي أنْ أسْتَرِدَّها. فَقَدْ تَلَقَّيْتُ هَذِهِ الوَصِيَّةَ مِنْ أبِي.»

Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.

19 و َمَرَّةً أُخْرَى حَدَثَ انقِسامٌ بَيْنَ اليَهُودِ بِسَبَبِ هَذا الكَلامِ.

Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.

20 ف َقَدْ قالَ كَثِيْرُونَ مِنْهُمْ: «فِيْهِ رُوحٌ شِرِّيْرٌ، وَهُوَ مَجْنُونٌ! لِماذا تَسْتَمِعُونَ إلَيْهِ؟»

Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате?

21 ل َكِنَّ آخَرِيْنَ قالُوا: «ما هَذا بِكَلامِ شَخْصٍ فِيْهِ رُوحٌ شِرِّيْرٌ. فَهَلْ يَسْتَطِيْعُ رُوحٌ شِرِّيْرٌ أنْ يُعْطِيَ بَصَراً لِلعُمِيانِ؟» اليَهُودُ يُقاوِمُونَ يَسُوع

Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?

22 و َبَدَأ فِي مَدِيْنَةِ القُدْسِ عِيْدُ تَجْدِيْدِ الهَيْكَلِ فِي فَصلِ الشِّتاءِ.

И настъпи в Ерусалим празникът на освещението <на храма>. Беше зима;

23 و َكانَ يَسُوعُ ماشِياً فِي قاعَةِ سُلَيْمانَ فِي ساحَةِ الهَيْكَلِ،

и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма.

24 ف َأحاطَ بِهِ اليَهُودُ وَقالُوا لَهُ: «حَتَّى مَتَى سَتُبْقِيْنا مُعَلَّقِيْنَ؟ إنْ كُنْتَ أنتَ المَسِيْحَ، فَقُلْ لَنا صَراحَةً.»

Между това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Христос, кажи ни ясно.

25 أ جابَهُمْ يَسُوعُ: «لَقَدْ قُلْتُ لَكُمْ وَأنتُمْ تَرفُضُونَ أنْ تُصَدِّقُوا. الأعمالُ الَّتِي أعمَلُها بِاسْمِ أبِي تَشْهَدُ لِي.

Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.

26 ل َكِنَّكُمْ تَرفُضُونَ أنْ تُصَدِّقُوا لِأنَّكُمْ لَسْتُمْ مِنْ خِرافِي.

Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.

27 ف َخِرافِي تُصغِي إلَى صَوْتِي، وَأنا أعرِفُها وَهِيَ تَتبَعُنِي.

Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.

28 و َأنا أُعطِيْها حَياةً أبَدِيَّةً وَلَنْ تَهلِكَ أبَداً، وَلَنْ يَنتَزِعَها أحَدٌ مِنْ يَدِي.

И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.

29 ا لآبُ وَهَبَها لِي، وَهُوَ أعظَمُ مِنَ الجَمِيعِ. وَلا أحَدَ يَسْتَطِيْعُ أنْ يَنتَزِعَ شَيْئاً مِنْ يَدِ الآبِ.

Отец Ми, Който Ми <ги> даде, е по-голям от всички; и никой не може да <ги> грабне от ръката на Отца.

30 أ نا وَالآبُ واحِدٌ.»

Аз и Отец едно сме.

31 و َمَرَّةً أُخْرَى التَقَطَ بَعْضُ اليَهُودِ حِجارَةً لِكَيْ يَرْجُمُوهُ،

Юдеите пак взеха камъни за да Го убият.

32 ف َقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «أرَيْتُكُمْ أعمالاً صالِحَةً كَثِيْرَةً مِنَ الآبِ، فَعَلَى أيٍّ مِنْ هَذِهِ الأعمالِ تُرِيْدُونَ أنْ تَرْجُمُونِي؟»

Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела <искате да> Ме убиете с камъни?

33 أ جابَهُ اليَهُودُ: «لا نُرِيْدُ أنْ نَرْجُمَكَ مِنْ أجلِ عَمَلٍ صالِحٍ، بَلْ لِأنَّكَ أهَنْتَ اللهَ. فَمَعْ أنَّكَ إنسانٌ، تَجعَلُ نَفْسَكَ اللهَ!»

Юдеите Му отговориха: Не за добро дело <искаме да> Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.

34 أ جابَهُمْ يَسُوعُ: «ألَيْسَ مَكتُوباً فِي شَرِيْعَتِكَمْ: ‹أنا قُلْتُ إنَّكُمْ آلِهَةٌ›؟

Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие"?

35 إ ذا كانَ الكِتابُ قَدْ دَعا الَّذِيْنَ تَلَقَّوا رِسالَةَ اللهِ آلِهَةً، وَلا يَسْتَطِيْعُ أحَدٌ أنْ يُشَكِّكَ فِي المَكْتُوبِ،

Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши),

36 ف َهَلْ تَقُولُونَ لِي: ‹أنتَ تُهِيْنُ اللهَ،› لِأنِّي قُلْتُ: ‹أنا ابْنُ اللهِ›؟ لَكِنِّي بِالفِعلِ ذاكَ الَّذِي اختارَهُ اللهُ وَأرْسَلَهُ إلَى العالَمِ.

то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?

37 إ نْ لَمْ أكُنْ أعمَلُ أعمالَ أبِي، فَلا تُصَدِّقُونِي.

Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва;

38 ل َكِنِّي أعمَلُها. فَإنْ لَمْ تُصَدِّقُونِي أنا، صَدِّقُوا الأعمالَ. عِنْدَ ذَلِكَ سَتُدْرِكُونَ وَتَعْرِفُونَ أنَّ الآبَ فِيَّ وَأنِّي أنا فِي الآبِ.»

но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.

39 ف َحاوَلُوا مَرَّةً أُخْرَى أنْ يُمْسِكُوهُ، لَكِنَّهُ أفلَتَ مِنْ أيْدِيْهِمْ.

Пак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръката им.

40 و َرَجِعَ يَسُوعُ إلَى المَكانِ الَّذِي كانَ يُوحَنّا يُعَمِّدُ فِيْهِ مِنْ قَبلُ، عَلَى الضِّفَّةِ الشَّرْقِيَّةِ مِنْ نَهْرِ الأُردُنِّ، وَأقامَ هُناكَ.

И отиде отвъд Иордан, на мястото, гдето Иоан по-преди кръщаваше и остана там.

41 و َجاءَ إلَيْهِ أشْخاصٌ كَثِيْرُونَ، وَكانُوا يَقُولُونَ: «لَمْ يَصْنَعْ يُوحَنّا مُعْجِزَةً واحِدَةً، لَكِنَّ كُلَّ ما قالَهُ يُوحَنّا عَنْ هَذا الإنسانِ صَحِيْحٌ!»

И мнозина дойдоха при Него; и казаха: Иоан не извърши никое знамение; но всичко, що каза Иоан за Този беше истинно.

42 ف َآمَنَ بِهِ كَثِيْرُونَ هُناكَ.

И там мнозина повярваха в Него.