1 T e alabaré, oh SEÑOR, con todo mi corazón; contaré todas tus maravillas.
За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще <Те> славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.
2 M e alegraré y me regocijaré en ti; cantaré a tu nombre, oh Altísimo;
Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;
3 p or haber sido mis enemigos vueltos atrás; caerán y perecerán delante de ti.
Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.
4 P orque has hecho mi juicio y mi causa; te has sentado en silla juzgando justicia.
Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.
5 R eprendiste los gentiles, destruiste al malo, raíste el nombre de ellos para siempre y eternalmente.
Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.
6 O h enemigo, acabados son para siempre los asolamientos; y las ciudades que derribaste, su memoria pereció con ellas.
Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете <им>, та и поменът им загина.
7 M as el SEÑOR permanecerá para siempre; ha dispuesto su trono para juicio.
Но Господ седи <Цар> до века, Приготвил е престола Си за съд,
8 Y él juzgará el mundo con justicia; juzgará los pueblos con rectitud.
И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.
9 Y será el SEÑOR refugio al humilde, refugio para el tiempo de angustia.
И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена.
10 Y en ti confiarán los que conocen tu nombre; por cuanto tú, oh SEÑOR, no desamparaste a los que te buscaron.
И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.
11 ¶ Cantad al SEÑOR, el que habita en Sion. Noticiad en los pueblos sus obras.
Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;
12 P orque demandando la sangre se acordó de ellos; no se olvidó del clamor de los humildes.
Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни <уповаващите на Него, >Не забравя викането на кротките.
13 T en misericordia de mí, SEÑOR. Mira mi aflicción que padezco de los que me aborrecen, tú que me levantas de las puertas de la muerte;
Смили се за мене, Господи; Виж скръбта, <която ми причиняват> ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;
14 p ara que cuente yo todas tus alabanzas en las puertas de la hija de Sion, y me goce en tu salud.
За да разкажа всичко, <поради което> Ти< си> за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, <И> за да се радвам заради спасителната Ти помощ.
15 S e hundieron los gentiles en la fosa que hicieron; en la red que escondieron fue tomado su pie.
Народите затънаха в ямата, <която сами> направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.
16 E l SEÑOR fue conocido en el juicio que hizo; en la obra de sus manos fue enlazado el malo. (Meditación para siempre. Selah.)
Господ е станал познат <чрез> правосъдието, <което> е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: {Да се усили музиката.} Села).
17 L os malos volverán al Seol; todos los gentiles que se olvidan de Dios.
Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.
18 P orque no para siempre será olvidado el humilde; ni la esperanza de los pobres perecerá para siempre.
Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките.
19 L evántate, oh SEÑOR; no se fortalezca el hombre; sean juzgados los gentiles delante de ti.
Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.
20 P on, oh SEÑOR, temor en ellos: conozcan los gentiles que son hombres. (Selah.)
Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).