1 C uando el Señor nos haga volver a Sión, nos parecerá estar soñando.

(По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

2 N uestra boca se llenará de risa; nuestra lengua rebosará de alabanzas. Entonces las naciones dirán: «¡El Señor ha hecho grandes cosas por éstos!»

Тогава се изпълниха устата ни със смях, И езикът ни с пеене; Това казаха между народите; Велики неща извърши за тях Господ.

3 S í, el Señor hará grandes cosas por nosotros, y eso nos llenará de alegría.

Господ извърши велики неща за нас. От които се изпълниха със радост.

4 S eñor, ¡haz que volvamos de nuestra cautividad, y que corramos libres como los arroyos del desierto!

Върни, Господи, пленниците ни Като потоци в южните страни.

5 ¡ Haz que los que siembran con lágrimas cosechen entre gritos de alegría!

Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

6 ¡ Que los que entre sollozos esparzan la semilla, vuelvan alegres trayendo sus gavillas!

Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне. Носейки снопите си.