Деяния 21 ~ Деяния 21

picture

1 Р асставшись с ними, мы вышли в море и направились прямо на остров Кос. На следующий день мы прибыли в Родос и оттуда отправились в Патару.

Като се разделихме от тях и отплувахме, дойдохме право на Кос, а на утрешния ден на Родос, и оттам на Патара.

2 Т ам мы нашли корабль, направлявшийся в Финикию, сели на него и отправились дальше.

И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

3 М ы миновали Кипр, оставив его слева и держа курс на Сирию. Мы пристали к берегу в Тире, потому что там наш корабль должен был оставить груз.

И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше кораба да се разтовари.

4 В Тире мы нашли учеников и пробыли у них семь дней. Они, получив откровение от Духа о предстоящем, начали убеждать Павла не ходить в Иерусалим,

О И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки: _

5 н о когда подошло время, мы отправились дальше. Все ученики, их жены и дети провожали нас из города, и на берегу мы преклонили колени и молились.

И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всичките с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

6 П опрощавшись с ними, мы сели на корабль, а они возвратились домой.

И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

7 П родолжив плавание, мы из Тира прибыли в Птолемаиду. Там мы приветствовали братьев и провели с ними один день.

И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

8 А на следующий день мы отправились в путь и пришли в Кесарию и остановились в доме проповедника Радостной Вести Филиппа, одного из семи помощников.

А на утрешния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от Седмината дякони и останахме у него.

9 У него были четыре незамужних дочери, пророчицы.

А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

10 П осле того, как мы пробыли там много дней, из Иудеи пришел пророк по имени Агав.

И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

11 О н подошел к нам, взял пояс Павла, связал им себе ноги и руки и сказал: – Святой Дух говорит: «Так иудеи в Иерусалиме свяжут и отдадут в руки язычников того, кому принадлежит этот пояс».

И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що казва Светия Дух, Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

12 У слышав это, и мы, и местные стали умолять Павла не ходить в Иерусалим.

И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

13 Н о Павел на это ответил: – Зачем вы плачете и разрываете мне сердце? Я готов не только быть связанным, но и умереть в Иерусалиме ради Имени Господа Иисуса.

Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

14 К огда мы поняли, что он непоколебим в своем решении, мы умолкли, сказав только: – Пусть свершится воля Господа.

И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: да бъде Господнята воля.

15 З атем мы собрались и отправились в Иерусалим.

И след тия дни приготвихме се за път и възлязохме в Ерусалим.

16 С нами пошли некоторые ученики из Кесарии. Они привели нас в дом киприота Мнасона, давнего ученика, у которого мы и остановились. Совет Иакова Павлу

С нас дойдоха и някои от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, Кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

17 К огда мы явились в Иерусалим, братья радушно нас приняли.

И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

18 Н а следующий же день Павел вместе с нами пошел к Иакову. Там были все старейшины.

И на утрешния ден Павел влезе с нас при Якова, дето присъствуваха всичките презвитери.

19 П авел поприветствовал их и подробно рассказал о том, что Бог сделал среди язычников через его служение.

И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

20 О ни выслушали его и прославили Бога. Затем они сказали Павлу: – Брат, ты видишь, сколько тысяч иудеев поверили, и все они ревнители Закона.

А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

21 А о тебе они слышали, что ты учишь иудеев, живущих среди язычников, отступлению от Закона Моисея, и советуешь не обрезать своих сыновей и вообще не жить по нашим обычаям.

А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.

22 Ч то же делать? Они, конечно, услышат о том, что ты пришел.

И тъй, какво да се направи? те непременно ще чуят, че си дошъл.

23 П оэтому сделай, что мы тебе скажем. Среди нас есть четыре человека, принявших обет.

Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

24 В озьми их, пройди вместе с ними обряд очищения и заплати за них, чтобы они могли обрить головы. Тогда все увидят, что слухи о тебе неверны и что ты живешь по Закону.

земи ги, извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истинна това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

25 Ч то же касается верующих язычников, то мы написали им о нашем решении: они должны воздерживаться от пищи, принесенной в жертву идолам, от крови, от мяса удушенных животных и от разврата.

А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от ядене идоложертвено, кръв, удавено, тоже и от блудство.

26 Н а следующий день Павел взял с собой этих людей и прошел вместе с ними обряд очищения. Затем он вошел в храм и объявил, когда очищение будет окончено и когда за каждого из них будет принесена жертва. Арест Павла

Тогаз Павел взе мъжете; и на утрешния ден, като извърши очищението заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните, определени за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

27 Н а исходе семи дней несколько иудеев из провинции Азия, увидев Павла в храме, возмутили всю толпу и схватили его

И когато седемте дена бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него, и викаха:

28 с криком: – Израильтяне! Помогите! Это тот человек, который всех повсюду учит против нашего народа, нашего Закона и нашего храма. Сейчас он, к тому же, привел в храм греков, чем и осквернил это святое место.

О, Израиляни, помагайте! Това е човекът, който на всякъде учи всичките против народа ни, против закона, и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

29 Д о этого в городе они видели Павла вместе с эфесянином Трофимом и предположили, что Павел привел его в храм.

(Защото преди това бяха видели с него в града Ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)

30 В есь город пришел в смятение, сбежался народ. Павла схватили, выволокли из храма, и ворота храма сразу же были заперты.

И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

31 О ни уже намеревались убить Павла, но весть о том, что весь Иерусалим охвачен волнением, дошла до командира римского полка.

И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен;

32 О н сразу же взял несколько солдат и сотников и бросился к толпе. Когда иудеи увидели командира полка и его солдат, они перестали избивать Павла.

и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

33 К омандир, подойдя, арестовал Павла и приказал связать его двумя цепями. Он спрашивал у народа, кто это такой и что он сделал.

Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

34 О дни в толпе кричали одно, другие – другое, и так как при таком шуме он не мог понять ничего определенного, то приказал отвести Павла в казармы.

А между навалицата едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

35 К огда они были уже на лестнице, толпа стала напирать так, что солдатам пришлось буквально нести Павла.

А като стигна до стъпалата, войниците го дигнаха и носеха поради насилието на навалицата;

36 М ножество народа шло за ними, крича: – Смерть ему! Павел обращается к народу

защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го от света!

37 У же перед самым входом в казарму Павел сказал командиру римского полка: – Можно мне сказать тебе кое-что? – Ты знаешь греческий? – спросил тот. –

И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да ти кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

38 З начит, ты не тот египтянин, который недавно поднял бунт и увел за собой в пустыню четыре тысячи разбойников?

Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

39 П авел ответил: – Я иудей из Тарса в Киликии, гражданин крупного города. Прошу тебя, разреши мне обратиться к народу.

А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

40 П олучив разрешение, Павел стал на ступени и жестом призвал народ к тишине. Когда наступила тишина, он заговорил по-еврейски:

И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки: