Исаия 2 ~ Исая 2

picture

1 В от что видел Исаия, сын Амоца, об Иудее и Иерусалиме:

Словото, което се откри на Амосовия син Исаия за Юда и Ерусалим:

2 В последние дни гора дома Господа будет поставлена высочайшею среди гор; вознесется она над холмами, и устремятся к ней все народы.

В последните дни Хълмът на дома Господен Ще се утвърди по-високо от всичките хълмове, И ще се издигне над бърдата; И всичките народи ще се стекат на него.

3 М ногие народы пойдут и скажут: «Идем, поднимемся на Господню гору, к дому Бога Иакова. Он научит нас Своим путям, и будем ходить по Его тропам». Ведь из Сиона выйдет Закон, и слово Господне – из Иерусалима.

И Много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, В дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му, Защото от Сион ще излезе поуката, И словото Господно от Ерусалим.

4 О н рассудит меж племенами, разрешит тяжбы многих народов. Перекуют они мечи на плуги и копья – на серпы. Не поднимет народ на народ меча, и не будут больше учиться войне.

Бог ще седи между народите, И ще решава между племената; И те ще изковат ножовете си на палешници, И копията си на сърпове; Народ против народ няма да вдигне нож, Нито ще се учат вече на война.

5 П риди, о дом Иакова, будем ходить в свете Господнем! День Господа

Доме Яковов, дойдете, И нека ходим в Господната светлина.

6 Т ы отверг Свой народ, дом Иакова, ведь у них полно суеверий с Востока; они гадают, как филистимляне, и общаются с чужаками.

Понеже Ти си оставил людете Си, Якововия дом, Защото те се напълниха с обичаи от изток, И станаха предвещатели като филистимците, И направиха завет с чадата на иноплеменниците.

7 И х земля полна серебра и золота, нет числа их сокровищам. Их земля полна коней; нет числа колесницам их.

И земята им се напълни със сребро и злато, Та няма край на съкровищата им;

8 И х земля полна идолов; они кланяются делам своих рук, тому, что сделали их пальцы.

И напълни се земята им с идоли; Поклониха се на делата на своите си ръце, И онова което, самите им пръсти направиха;

9 У нижены будут люди, смирится всякий – Ты не прощай их.

И наведе се долният човек, И сниши се големец; Затова недей им прощава.

10 И ди в скалы, спрячься в прахе от страха Господа и от славы Его величия!

Влез в скалата и скрий се в пръстта Поради страх от Господа, И поради славата на Неговото величие.

11 Г лаза надменного потупятся, и гордыня людская будет унижена; один лишь Господь будет возвеличен в тот день.

И гордите погледи на човеците ще се унижат, И високоумието на човеците ще се наведе; А само Господ ще се възвиси в оня ден.

12 Г рядет день Господа Сил на все гордое и высокомерное, на все превознесенное – быть ему униженным! –

Защото ще има ден, когато Господ на Силите ще бъде Против всеки горделив и надменен човек, И против всичко, което се надига, (и ще се унижи)

13 Н а все ливанские кедры, высокие и превозносящиеся, и все башанские дубы,

Против всичките ливански кедри, високи и издигнати, И против всичките васански дъбове,

14 н а все высокие горы и все превозносящиеся холмы,

Против всичките високи планини, И против всичките възвишени бърда,

15 н а всякую высокую башню и всякую укрепленную стену,

Против всяка висока кула, И против всяка укрепена стена,

16 н а все таршишские корабли и на все их желанные украшения.

Против всичките тарсийски кораби, И против всичко що е приятно да се гледа.

17 Г ордыня людская будет унижена, гордость всякого смирена; один лишь Господь будет возвеличен в тот день,

Гордото носене на човека ще се наведе, И надменността му ще се унищожи; А само Господ ще се възвиси в оня ден.

18 и идолы исчезнут совсем.

И идолите съвсем ще изчезнат,

19 Л юди уйдут в трещины скал и в ямы земли от страха Господа и от славы Его величия, когда Он поднимется, чтобы сотрясти землю.

И човеците ще влязат в пещерите на скалите И в дупките на земята, Поради страха от Господа, и поради славата на величието Ме, Когато стане да разтърси земята.

20 В тот день люди бросят кротам и летучим мышам своих серебряных идолов, своих золотых идолов, которых сделали, чтобы поклоняться им,

В оня ден човека ще хвърли на къртовете и на прилепите Сребърните идоли и златните идоли, Които си е направил за да им се кланя,

21 и уйдут в расселины скал и в ущелья утесов от страха Господа и от славы Его величия, когда Он поднимется, чтобы сотрясти землю.

За да влезе в канаристите подземия И в пукнатините на скалите, Поради страха от Господа и поради славата на величието Му, Когато стане да разтърси земята.

22 П ерестаньте надеяться на человека, чья жизнь хрупка, как его дыхание. Разве он что-то значит?

Оставете се от човека, в чиито ноздри е лъх; Защото за какво може да се разчита на него?