1 Т огда ответил Элифаз из Темана:

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

2 – Если кто-нибудь решится сказать тебе слово, не досадит ли тебе? Впрочем, кто в силах удержать речь?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

3 В спомни о том, как ты наставлял многих и укреплял ослабевшие руки.

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

4 С лова твои были падающим опорой, и дрожащие колени ты укреплял.

Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

5 А теперь тебя постигли беды, и ты изнемог, тебя коснулось несчастье, и ты устрашен.

А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

6 Н е в страхе ли перед Богом твоя уверенность, а надежда – в непорочности твоих путей? Праведные не страдают от гнева Бога

В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

7 П одумай, случалось ли гибнуть праведнику? Были ли справедливые уничтожены?

Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

8 Я видел, что те, кто вспахивает неправду и сеет беду, их и пожинают.

До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

9 О т дуновения Божьего исчезают они и от дыхания Его гнева погибают.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 П усть львы рычат и ревут – сломаны будут зубы у свирепых львов.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 Г ибнет лев без добычи, и разбежались детеныши львицы. Видение Элифаза

Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 К о мне прокралось слово, но я внял лишь отзвук его.

Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 С реди беспокойных ночных видений, когда людьми владеет глубокий сон,

Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 м еня объяли страх и трепет, я задрожал всем телом.

Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 Д ух овеял мое лицо, и волосы мои встали дыбом.

Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 О н возник, но я не мог понять, кто это. Некий облик явился моим глазам, и услышал я тихий голос:

Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

17 « Может ли смертный быть пред Богом праведен, а человек – пред Создателем чист?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

18 Е сли Бог не доверяет даже Своим слугам, если даже в ангелах находит недостатки,

Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

19 т о что говорить о живущих в домах из глины, чье основание – прах, кого раздавить легче моли!

Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 Г ибнут они между зарей и сумерками; не заметишь, как они исчезнут.

Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

21 В еревки их шатров порваны, и умрут они, не познав мудрости».

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.