1 В от еще изречения Соломона, собранные людьми Езекии, царя Иудеи:

И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.

2 Б ожья слава – окутывать дело тайной, слава царя – исследовать дело.

Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.

3 К ак небеса высотой и земля глубиной, так и царское сердце непостижимо.

Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.

4 У дали примесь из серебра, и у ювелира будет сырье для сосуда;

Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.

5 у дали нечестивого от царя, и его престол утвердится праведностью.

Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.

6 Н е заносись перед царем и не занимай места между великими;

Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,

7 л учше пусть он тебе скажет: «Сюда поднимись», – чем унизит тебя перед знатным. То, что ты видел своими глазами,

Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.

8 н е спеши принести на суд. Что ты станешь делать в конце, если ближний твой тебя пристыдит?

Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.

9 Е сли ведешь с ближним тяжбу, не открывай чужой тайны,

Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,

10 и наче услышавший пристыдит тебя, и слава дурная от тебя не отстанет.

Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.

11 С лово, сказанное уместно, подобно золотым яблокам в оправе из серебра.

Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.

12 Ч то золотая серьга или из чистого золота украшение, то – упрек мудреца для уха внимательного.

Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

13 Ч то холод снега в жатвенный зной, то верный посланник для того, кто его посылает; душу хозяина он бодрит.

Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.

14 Ч то облака и ветер без дождя, – тот, кто хвастается подарками, которых не дарил.

Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.

15 Т ерпением можно убедить повелителя; и кроткий язык кость переламывает.

Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.

16 Н ашел мед – ешь лишь сколько потребно, иначе объешься, и тебя стошнит.

Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

17 П ореже ходи в дом друга – иначе, устав от тебя, он тебя возненавидит.

Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.

18 Ч то булава, меч или острая стрела – человек, лжесвидетельствующий против ближнего.

Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.

19 Ч то зуб гнилой или хромая нога – надежда на вероломного в день беды.

Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.

20 К ак снимающий одежду в холодный день или как уксус на соду, так и поющий печальному сердцу песни.

Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.

21 Е сли враг твой голоден – накорми его; если он хочет пить – напои водой.

Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,

22 П оступая так, ты соберешь горящие угли ему на голову, а тебя наградит Господь.

Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.

23 С еверный ветер приносит дождь, а язык клеветника – гневные лица.

Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.

24 Л учше жить на углу крыши, чем делить дом со сварливой женой.

По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

25 Ч то холодная вода для измученной жаждой души – добрые вести из дальнего края.

Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.

26 К ак мутный ключ или родник оскверненный – праведник, уступающий нечестивым.

Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.

27 Н ехорошо есть слишком много меда, как и постоянно искать себе славы.

Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.

28 К аков город, чьи стены рухнули, таков и человек, не владеющий собой.

Който не владее духа си Е като съборен град без стени.