1 П отом я услышал, как Он взывает громким голосом: – Подойдите сюда те, кому поручено наказать город, каждый с оружием в руках.
Тогава Той извика в ушите ми с висок глас и рече: Нека се приближат ония, на които е заръчано за града, всеки с изтребителното си оръжие в ръка.
2 Я увидел шестерых мужчин, идущих со стороны верхних ворот, что смотрят на север, каждый был со смертоносным оружием в руке. С ними был некто, одетый в льняную одежду, с письменными принадлежностями на поясе. Они вошли и встали возле бронзового жертвенника.
И, ето, шест мъже идеха по пътя от горната порта, която гледа към север, всеки с разрушително оръжие в ръка, и всред тях един човек облечен в ленено, с писарска мастилница на кръста му; и като влязоха застанаха при медния олтар.
3 И слава Бога Израиля поднялась с херувима, на котором она покоилась, и перенеслась к порогу дома. Господь позвал человека, одетого в льняную одежду, у которого на поясе были письменные принадлежности,
И славата на Израилевия Бог се издигна от херувимите, над които бе, та застана над прага на дома; и Той извика към облечения в ленено мъж, който имаше на кръста си писарска мастилница.
4 и сказал ему: – Пройди через город, через Иерусалим, и поставь знак на лбах у тех, кто стонет и сетует из-за мерзостей, которые в нем творятся.
И Господ му рече: Мини през града, през Ерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него.
5 Я слышал, как Он сказал другим: – Ступайте через город вслед за ним и убивайте без жалости и сострадания.
А на другите рече, като слушах аз: Минете подир него през града, та поразете; окото ви да не пощади, нито да покаже милост;
6 И стребляйте стариков, юношей и девушек, женщин и детей, но не прикасайтесь к тем, на ком знак. Начните с Моего святилища. Они начали со старейшин, которые находились перед домом.
старци, юноши и девици, младенци и жени избийте съвсем; но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът; и започнете от светилището Ми. Прочее те започнаха от старейшините, които бяха пред дома.
7 И Он сказал им: – Оскверните дом и наполните дворы убитыми. Идите! Они вышли и начали убивать людей по всему городу.
Тогава им рече: Осквернете дома, и напълнете дворовете с убити; излезте. И излязоха та поразяваха в града.
8 К огда они их убивали, я, оставшись один, пал ниц, закричал: – О Владыка Господь! Неужели Ты погубишь всех, кто остался от Израиля, изливая ярость на Иерусалим?
А те като поразяваха и аз останах, паднах на лицето си, извиках, и рекох: Горко, Господи Иеова! ще изтребиш ли всичките останали от Израиля като изливаш гнева си върху Ерусалим?
9 О н ответил мне: – Грех дома Израиля и Иуды неимоверно велик; страна залита кровью, и город объят насилием. Они говорят: «Господь бросил страну; Господь не видит».
И Той ми рече: Беззаконието на Израилевия и на Юдовия дом стана твърде голямо; земята е пълна с кръв, и градът пълен с извращение на съд; защото си думат: Господ е напуснал земята, и: Господ не вижда.
10 З а это и Я не взгляну на них с жалостью и не пощажу, но обрушу им на головы то, что они заслужили.
Затова, и от Моя страна, окото Ми няма да пощади, и Аз няма да покажа милост, а ще възвърна постъпките им върху главите им.
11 Т ут человек, одетый в льняную одежду, у которого на поясе были письменные принадлежности, вернулся и доложил: – Я сделал, как Ты мне повелел.
И ето, облечения в ленено мъж, който имаше на кръста си мастилницата, даде отчет за работата, като каза: Направих както Ти ми заповяда.