1-я Царств 14 ~ 1 Царе 14

picture

1 В один из дней Ионафан, сын Саула, велел своему молодому оруженосцу: − Давай перейдем к филистимской заставе на другую сторону реки. Но он не сказал об этом отцу.

А един ден Сауловият син Ионатан каза на момъка оръженосеца си; Дойди да преминем към филистимския гарнизон, който е насреща. Но на баща си не каза това.

2 С аул находился на окраине Гивы, под гранатовым деревом в Мигроне. С ним было около шестисот человек,

А Саул седеше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; и людете, които бяха с него възлизаха на около шестотин мъже.

3 с реди которых был Ахия, носивший эфод. Он был сыном Ахитува, брата Ихавода. Ахитув был сыном Пинехаса, сына Илия, священника Господа в Шило. Никто не знал, что Ионафан ушел.

И Ахия син на Ахитова, брат на Ихавода, син на Финееса, син на Илия, бе Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И людете не знаеха, че Ионатан е преминал.

4 Н а каждой стороне переправы, по которой Ионафан намеревался перейти к филистимской заставе, было по скалистому утесу; один назывался Боцец, а другой – Сене.

А между проходите, през които Ионатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна, и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес, а името на другата Сене.

5 О дин утес смотрел на север к Михмасу, другой – на юг к Геве.

Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата на юг от Гавая.

6 И онафан сказал своему молодому оруженосцу: − Давай перейдем к заставе этих необрезанных. Может быть Господь будет действовать нам во благо. Ничто не может помешать Господу спасать через многих людей или через немногих.

Ионатан, прочее, каза на момъка оръженосеца си: Дойди да преминем към гарнизона на тия необрязани, негли Господ подействува за нас; защото нищо не пречи на Господ да спаси чрез мнозина или чрез малцина.

7 Делай все, что задумал, − сказал его оруженосец. − Я с тобой, что бы ты ни решил.

И рече му оръженосецът му: Стори все що ти е на сърце; върви напред; ето, аз съм с тебе според сърцето ти.

8 И онафан сказал: − Так переправимся же к тем людям и покажемся им.

Тогава рече Ионатан: Ето, ще преминем към тия мъже и ще им се явим.

9 Е сли они скажут: «Подождите, пока мы не подойдем к вам», − мы останемся на своих местах и не будем подниматься к ним.

Ако ни говорят така: Стойте докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се възкачим при тях.

10 Н о если они скажут: «Поднимайтесь к нам», − мы поднимемся, и для нас это будет знаком, что Господь отдал их в наши руки.

Но ако говорят така: качете се при нас, тогава ще се възкачим, защото Бог ги предаде в ръката ни. Това ще ни служи за знак.

11 И они оба встали на виду у филистимской заставы. − Смотрите! − сказали филистимляне. − Евреи выползают из нор, куда они попрятались.

И тъй, и двамата се появиха на филистимския гарнизон; и филистимците рекоха: Ето, евреите излизат из дупките, гдето бяха се скрили.

12 Л юди с заставы крикнули Ионафану и его оруженосцу: − Поднимайтесь к нам, и мы преподадим вам урок. Ионафан сказал оруженосцу: − Поднимайся вслед за мной. Господь отдал их в руки Израиля.

И мъжете на гарнизона проговориха на Ионатана и на оръженосеца му казвайки: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Ионатан каза на оръженосеца си: Възкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка.

13 И онафан карабкался, цепляясь руками и ногами, а следом за ним поднимался оруженосец. Филистимляне падали перед Ионафаном, а оруженосец шел следом и добивал их.

И тъй, Ионатан пълзя нагоре с ръцете си и с нозете си, и оръженосецът му след него. И те паднаха пред Ионатана; и оръженосецът му ги убиваше след него.

14 В о время первого нападения Ионафан и его оруженосец убили около двадцати человек на месте размером с половину поля, обрабатываемого парой волов за один день.

И в това първо поражение, което Ионатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет мъже, в едно пространство от половин уврат земя.

15 Т огда ужас охватил все филистимское войско − тех, кто в лагере, и тех, кто в поле, тех, кто на заставах, и тех, кто в отрядах для набегов, − и содрогнулась земля. Этот ужас был послан Богом.

И стана трепет в стана, по нивите, и между всичките люде; гарнизона и грабителите също потрепераха, и земята се тресеше, така щото стана твърде голям трепет.

16 Д озорные Саула в Гиве, что в земле Вениамина, увидели войско, разбегающееся во все стороны.

И като наблюдаваха Сауловите стражи в Гавая Вениаминова, ето, множеството се разтопяваше и се разотиваше тук таме.

17 С аул сказал людям, находящимся с ним: − Постройте воинов и посмотрите, кто из наших ушел. Они сделали это, и выяснилось, что нет Ионафана и его оруженосца.

Тогава Саул каза на людете, които бяха с него: Пребройте сега, та вижте, кой от нас е отишъл. И като преброиха, ето, Ионатан и оръженосецът му ги нямаше.

18 С аул сказал Ахии: − Принеси Божий ковчег. (В то время Божий ковчег был у израильтян.)

И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег, (защото в това време Божият ковчег беше там с израилтяните).

19 П ока Саул говорил со священником, смута в филистимском лагере становилась все сильнее и сильнее. И Саул сказал священнику: − Верни назад руку!

А докато говореше Саул на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Оттегли ръката си.

20 З атем Саул и все его люди собрались и пошли в бой. Они нашли филистимлян в полном смятении, разящими друг друга своими же мечами.

И Саул и всичките люде, които бяха с него, се събраха та дойдоха до сражението; и, ето, мечът на всекиго бе против другаря му, и имаше твърде голямо поражение.

21 Т е евреи, которые прежде были с филистимлянами и поднимались вместе с ними в их лагерь, перешли к израильтянам, которые были с Саулом и Ионафаном.

И евреите, които по-напред бяха с филистимците, и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, те също е обърнаха да помогнат на израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана.

22 К огда все израильтяне, которые прятались в нагорьях Ефрема, услышали, что филистимляне бегут, они также вступили в битву и напали на филистимлян.

Тоже и всичките Израилеви мъже, които бяха се крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, завтекоха се и те в сражението да ги преследват.

23 Т ак Господь спас в тот день Израиль; битва же перекинулась за Бет-Авен. Бессмысленная клятва Саула и ее последствия

Така в оня ден Господ избави Израиля; и битката се простря до Ветавен.

24 В тот день израильтяне были утомлены, а Саул связал народ клятвой, сказав: − Будь проклят любой, кто поест до наступления вечера, прежде чем я отомщу врагам! И никто из воинов не ел.

А Израилевите мъже се измъчиха в оня ден, защото Саул закле людете, казвайки: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна.

25 В ойско вошло в лес, а там на поляне был мед.

А като дойдоха всичките люде в един гъсталак, гдето имаше мед по земята,

26 В ойдя в лес, они увидели, как сочится мед, но никто не поднес руки с медом ко рту, потому что они боялись проклятия.

и като влязоха людете в гъсталака, ето, медът покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото людете се бояха от клетвата.

27 Н о Ионафан не слышал, как его отец связал народ клятвой, и, протянув посох, который был у него в руке, обмакнул его в соты. Он поднес руку ко рту, и его глаза просветлели.

Ионатан, обаче, не беше чул че баща му заклел людете, затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, та я натопи в медената пита, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.

28 Т огда один из воинов сказал ему: − Твой отец связал войско крепкой клятвой, сказав: «Будь проклят любой, кто сегодня поест!» Вот почему люди ослабли.

А един от людете проговори, казвайки: Баща ти строго закле людете, като каза: Проклет оня, който вкуси храна днес, - макар че людете бяха изнемощели.

29 И онафан сказал: − Мой отец зря смутил народ. Смотрите, как просветлели мои глаза, когда я поел немного меда.

А Ионатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от тоя мед;

30 Н асколько же было бы лучше, если бы люди сегодня поели что-нибудь из добычи, которую они взяли у врагов! Разве поражение филистимлян не было бы еще полнее?

колко повече, ако людете бяха яли днес свободно от користите, които намериха у неприятелите си! защото не щеше ли сега да стане по-голямо клане на филистимците?

31 В тот день, поразив филистимлян от Михмаса до Айялона, израильтяне были очень утомлены.

И през оня ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но людете бяха много изнемощели.

32 О ни бросались на добычу, хватали овец, волов и телят, резали их на земле и ели прямо с кровью.

Затова людете се нахвърлиха върху користите, и като взеха овци, говеда и телци заклаха ги по земята; и людете ядоха с кръвта.

33 Т огда Саулу сообщили: − Смотри, народ грешит против Господа, поедая мясо, в котором еще есть кровь. − Вы поступили вероломно, − сказал он. − Прикатите ко мне немедленно большой камень.

Тогава известиха на Саула като му казаха: Ето, людете съгрешават на Господа, защото ядат с кръвта. А той каза: Престъпници станахте; търколете голям камък към мене преди да се свърши денят.

34 З атем он сказал: − Пройдите среди народа и скажите ему: «Пусть каждый приводит ко мне своих волов и овец, режет их здесь и ест. Не грешите против Господа, поедая мясо, в котором еще есть кровь». И каждый приводил той ночью своего вола и резал его там.

И рече Саул: Разотивайте се между людете та им кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте на Господа като ядете с кръвта. И тъй, оная нощ всичките докараха всеки говедото си със себе си и ги заклаха там.

35 С аул тогда в первый раз построил жертвенник Господу.

И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който той издигна на Господа.

36 О н сказал: − Давайте спустимся вслед за филистимлянами ночью, будем грабить их до зари и не оставим никого из них в живых. − Поступай, как тебе угодно, − ответили они. Но священник сказал: − Давайте спросим Бога.

Тогава Саул каза: Да слезем подир филистимците през нощта, и да ги разграбим преди да се развидели и да не оставим ни един от тях. А те казаха: Направи каквото ти се вижда добро. Тогава рече свещеникът: Да се приближим тук при Бога.

37 С аул спросил у Бога: − Спускаться ли мне за филистимлянами? Отдашь ли Ты их в руки Израиля? Но в тот день Бог не ответил ему.

И Саул се допита до Бога: Да сляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката на Израиля? Но не му отговори оня ден.

38 Т огда Саул сказал: − Подойдите сюда, все вожди войска, и давайте узнаем, какой сегодня был совершен грех.

Тогава рече Саул: Приближете се тук всички краища на людете та се научете и вижте у кого е било прегрешение днес;

39 В ерно, как и то, что жив Господь, Который спасает Израиль, − если виноват будет даже мой сын Ионафан, он должен будет умереть. Но никто из народа не проронил ни слова.

защото заклевам се в живота на Господа, Който избавя Израиля, даже и в сина ми Ионатана ако бъде; непременно ще се умъртви. Но не му отговори ни един между всичките люде.

40 С аул сказал всем израильтянам: − Вы встаньте там, а я и мой сын Ионафан встанем здесь. − Поступай, как тебе угодно, − ответил народ.

И рече на целия Израил: Застанете вие на едната страна, и аз и синът ми Ионатан ще застанем на другата страна. И людете казаха на Саула: Стори каквото ти се вижда добро.

41 С аул стал молиться Господу, Богу Израиля: − Дай мне верный ответ. И жребий указал на Ионафана и Саула, а народ был оправдан.

Тогава рече Саул на Господа Израилевия Бог: Покажи чрез жребието истината. И хванаха се Ионатан и Саул, а людете бяха отпуснати.

42 С аул сказал: − Бросьте жребий на меня и на моего сына Ионафана. И по жребию был указан Ионафан.

И рече Саул: хвърлете жребие между мене и сина ми Ионатана. И хвана се сина му Ионатан.

43 Т огда Саул велел Ионафану: − Скажи мне, что ты сделал. Ионафан ответил ему: − Я просто съел немного меда с конца посоха. И теперь я должен умереть.

Тогава Саул каза на Ионатана: Кажи ми какво си сторил. И Ионатан му яви, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, който имах в ръката си; и, ето, трябва да умра!

44 С аул сказал: − Пусть Бог сурово накажет меня, если ты не умрешь, Ионафан.

И рече Саул: Така да направи Бог. да! и повече да притури; непременно ще умреш, Ионатане.

45 Н о народ сказал Саулу: − Ионафану ли умереть − тому, кто принес Израилю великое избавление? Нет! Верно, как и то, что жив Господь, ни один волос с его головы не упадет на землю, потому что он действовал сегодня с Божьей помощью. Так народ спас Ионафана, и тот не был предан смерти.

А людете рекоха на Саула: Ионатан ли ще умре, който извърши това велико избавление в Израиля? Да не бъде Бог! Заклеваме се в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действува с Бога днес. Така людете избавиха Ионатана, та не умря.

46 С аул перестал преследовать филистимлян, и они ушли в свою землю. Сражения Саула

Тогава Саул се върна от преследването на филистимците; а филистимците отидоха на мястото си.

47 П осле того как Саул принял власть над Израилем, он воевал с окружавшими его со всех сторон врагами: Моавом, аммонитянами, Эдомом, царями Цовы и филистимлянами. И всякий раз, когда он наступал на врагов, он наносил им поражение.

А Саул, като бе поел царуването над Израиля, воюва против всичките си околни неприятели: против Моава, против амонците, против Едома, против совските царе и против филистимците; и на където и да се обръщаше, все побеждаваше;

48 О н доблестно сражался и разбил амаликитян, избавив Израиль от рук грабителей. Семья Саула

и като действуваше бързо порази и Амалика, и избави Израиля от ръката на ония, които ги разграбваха.

49 С ыновьями Саула были Ионафан, Ишви и Малхи-Шуа. Его старшую дочь звали Мерава, а младшую − Михаль.

А синовете на Саула бяха: Ионатан, Иисуй и Мелхисуе: и имената на двете му дъщери бяха Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.

50 Е го жену звали Ахиноамь, дочь Ахимааца. Начальника войска Саула звали Авнер, сын Нира. Нир был дядей Саула.

А името на жената на Саула беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия стрика Нир.

51 О тец Саула Киш и отец Авнера Нир были сыновьями Авиила.

А Кис Сауловият баща и Нир Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

52 В ся жизнь Саула прошла в жестокой войне с филистимлянами, и всякий раз, когда Саул видел сильного и храброго человека, он брал его к себе на службу.

И през всичките дни на Саула се водеше силна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен или храбър вземаше го при себе си.