1 И зраильтяне двинулись на равнины Моава и остановились у Иордана, напротив Иерихона.
Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък Иордан, срещу Ерихон.
2 В алак, сын Циппора, увидел все, что Израиль сделал с аморреями.
А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.
3 М оав очень испугался народа, потому что их было так много. Они были полны ужаса перед израильтянами.
И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.
4 М оавитяне сказали старейшинам Мадиана: – Эта толпа съест все вокруг нас, как вол траву на поле. И Валак, сын Циппора, который был в то время царем Моава,
И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,
5 п ослал вестников за Валаамом, сыном Беора, в Пефор, что на Евфрате, в его родную землю. Валак сказал: – Из Египта вышел народ, который покрыл лицо земли и поселился рядом со мной.
изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката Евфрат, в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;
6 П рошу, приди и прокляни мне этот народ, потому что он слишком силен для меня. Может быть, тогда я смогу разбить их и прогнать из страны. Я ведь знаю, что все, кого ты благословляешь, благословенны, а кого проклинаешь, прокляты.
Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благословиш, е благословен, а когото прокълнеш е проклет.
7 С тарейшины Моава и Мадиана тронулись в путь, взяв с собой плату за чародейство. Придя к Валааму, они передали ему все, что сказал Валак.
И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.
8 – Переночуйте здесь, – сказал им Валаам, – и я передам вам ответ, который даст мне Господь. Моавские вожди остались у него.
А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.
9 Б ог пришел к Валааму и спросил: – Кто эти люди, которые у тебя?
И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?
10 В алаам сказал Богу: – Валак, сын Циппора, царь Моава, прислал сказать мне:
И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат:
11 « Народ, который вышел из Египта, покрыл лицо земли. Приди и прокляни мне их. Может быть, тогда я смогу сразиться с ними и прогнать их».
Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.
12 Б ог сказал Валааму: – Не ходи с ними. Не проклинай этот народ, потому что он благословен.
А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.
13 Н а следующее утро Валаам встал и сказал вождям Валака: – Ступайте в свою страну. Господь отказался отпустить меня с вами.
И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказа да ме пусне да дойда с вас.
14 М оавские вожди вернулись к Валаку и сказали: – Валаам отказался пойти с нами.
Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказа да дойде с нас.
15 В алак послал других вождей, которых было больше, и они были знатнее первых.
А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.
16 О ни пришли к Валааму и сказали: – Так говорит Валак, сын Циппора: «Не откажись прийти ко мне.
И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;
17 Я щедро вознагражу тебя и сделаю все, что ты скажешь. Приди, прокляни мне этот народ».
защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.
18 Н о Валаам ответил вождям Валака: – Даже если бы Валак предлагал мне свой дворец, полный серебра и золота, я не смог бы сделать ничего вопреки повелению Господа, моего Бога.
А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки: Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.
19 В прочем, останьтесь здесь на ночь, как те другие, а я узнаю, что еще скажет мне Господь.
За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.
20 В ту ночь Бог пришел к Валааму и сказал: – Раз эти люди пришли, чтобы призвать тебя, вставай и иди с ними, но делай лишь то, что Я тебе скажу. Ослица Валаама
И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.
21 В алаам встал утром, оседлал ослицу и пошел с вождями Моава.
За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.
22 Н о Бог разгневался, когда он пошел, и Ангел Господень встал на дороге, чтобы помешать ему. Валаам ехал на ослице, и с ним были двое его слуг.
Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя пред Валаама, за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).
23 К огда ослица увидела Ангела Господнего, Который стоял на дороге с обнаженным мечом в руке, она свернула с дороги в поле. Валаам стал бить ее, чтобы вернуть на дорогу.
И понеже ослицата видя, че ангелът Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.
24 Т огда Ангел Господень встал на узкой тропе между двумя виноградниками, где по обе стороны дороги были стены.
Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, дето имаше преграда отсам и преграда оттам край пътя.
25 У видев Ангела Господего, ослица прижалась к стене и придавила ногу Валаама. Он стал бить ее снова.
И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.
26 Т огда Ангел Господень перешел вперед и встал в тесном месте, где нельзя было повернуть ни вправо, ни влево.
После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да си отбие ни надясно ни наляво.
27 У видев Ангела Господнего, ослица легла под Валаамом, а он разгневался и стал бить ее палкой.
И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.
28 Т огда Господь открыл ослице рот, и она сказала Валааму: – Что я тебе сделала, что ты три раза подряд избил меня?
Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?
29 В алаам ответил ослице: – Ты издевалась надо мной! Будь у меня в руке меч, я бы сейчас убил тебя.
А Валаам рече на ослицата: Защо се подигна с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.
30 О слица сказала Валааму: – Разве я не твоя ослица, на которой ты ездил всегда до этого дня? Была ли у меня привычка поступать так с тобой? – Нет, – ответил он.
И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.
31 Т огда Господь открыл Валааму глаза, и он увидел Ангела Господнего, Который стоял на дороге с обнаженным мечом. Он низко поклонился, припав лицом к земле.
Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.
32 А нгел Господень спросил его: – За что ты три раза подряд бил ослицу? Я пришел сюда, чтобы помешать тебе, потому что твой путь не угоден Мне.
И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;
33 О слица увидела Меня и сворачивала от Меня три раза подряд. Если бы она не сворачивала, то Я бы уже убил тебя, а ее пощадил.
и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.
34 В алаам сказал Ангелу Господнему: – Я согрешил. Я не знал, что Ты стоишь на дороге, чтобы помешать мне. Но теперь, если Ты недоволен, я пойду назад.
Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.
35 А нгел Господень сказал Валааму: – Иди с этими людьми, но говори лишь то, что Я тебе скажу. И Валаам пошел с вождями Валака.
А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.
36 У слышав, что идет Валаам, Валак вышел встретить его к моавскому городу на арнонской границе, на краю своей земли.
А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град разположен там, гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.
37 В алак сказал Валааму: – Разве я не посылал, чтобы призвать тебя? Почему ты не приходил ко мне? Разве я не в силах вознаградить тебя?
Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?
38 – Вот я и пришел к тебе, – ответил Валаам. – Но в силах ли я сказать хоть что-то? Я должен говорить лишь то, что велит мне Бог.
А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.
39 В алаам пошел с Валаком в город Кирьят-Хуцот.
И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.
40 В алак принес в жертву волов и овец и послал часть мяса Валааму и вождям, которые были с ним. Первое пророчество Валаама
И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати от тях и на Валаама и на първенците, които бяха с него,
41 Н а следующее утро Валак взял Валаама на Бамот-Баал, и оттуда он увидел часть народа.
А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете до крайната им част.