К Евреям 6 ~ Евреи 6

picture

1 П оэтому давайте перейдем от основ учения о Христе к тому, что предназначено для зрелых. Мы не станем опять обосновывать необходимость покаяться в делах, которые ведут к смерти, необходимость верить в Бога,

Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

2 у чение о крещениях, о возложении рук, о воскресении мертвых и вечном суде.

учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

3 И мы сделаем это, если Бог позволит.

И това ще строим, ако Бог позволи.

4 П отому что тех, кто уже был один раз просвещен, кто лично познал вкус небесного дара и стал сопричастен Святому Духу,

Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

5 к то также лично познал вкус доброго Божьего слова и действие силы будущего века,

и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,

6 и после этого отпал от веры, – невозможно опять обновлять покаянием, потому что они сами заново распинают Сына Божьего, предавая Его публичному позору.

а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

7 З емля, которая пьет часто выпадающий на нее дождь и приносит урожай тому, кто ее обрабатывает, благословенна Богом.

Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

8 А та, на которой растут лишь сорняки и колючки, ни на что не годна. Ей грозит проклятие, и концом ее будет сожжение.

но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

9 Н о, любимые, хоть мы и говорим так, мы уверены, что вы находитесь в лучшем состоянии и держитесь спасения.

Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.

10 Б ог не может быть несправедлив. Он не забудет ни ваших трудов, ни вашей любви к Нему, которую вы проявили и продолжаете проявлять, служа святым.

Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

11 О днако мы хотим, чтобы каждый из вас проявлял такую же прилежность до конца, ради исполнения вашей надежды.

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

12 М ы хотим, чтобы вы не ленились, а подражали тем, кто своей верой и терпением наследует обещанное. Верность Бога Своим обещаниям

да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.

13 К огда Бог давал обещание Аврааму, Он клялся Самим Собой, так как нет никого большего, кем Он мог бы клясться.

Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

14 О н сказал: «Я непременно благословлю тебя и сделаю твое потомство многочисленным».

"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

15 И таким образом Авраам, терпеливо ожидая, получил обещанное.

И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.

16 Л юди клянутся чем-то большим, чем они сами; клятва подтверждает сказанное и кладет конец всякому спору.

Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,

17 Т ак и Бог, когда хотел ясно показать наследникам Своего обещания, что намерения Его неизменны, то подтвердил их клятвой.

така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18 И в этих двух неизменных вещах – в обещании и в клятве, которые у Бога не могут быть ложными, – мы, нашедшие у Него убежище и ухватившиеся за предстоящую нам надежду, получаем сильное ободрение.

така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърдчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19 Э та надежда – крепкий и надежный якорь для нашей души. Она позволяет нам войти во внутреннюю часть святилища, за разделяющую его завесу,

която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

20 т уда, куда вошел наш предшественник Иисус, став навеки Первосвященником, по чину Мелхиседека.

гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.