1 Н а равнинах Моава, у Иордана, напротив Иерихона, Господь сказал Моисею:

Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

2 – Вели израильтянам дать левитам города для обитания из надела, которым они владеют. Дайте им и пастбища вокруг городов.

Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се зеселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

3 Т огда у них будут города для обитания и пастбища для стад, отар и прочего скота.

Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

4 П астбища для скота вокруг городов, которые вы дадите левитам, пусть простираются на тысячу локтей вокруг городской стены.

Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

5 В не города отмерьте две тысячи локтей на восток, две тысячи на юг, две тысячи на запад и две тысячи на север, а город – посередине. Эта земля будет у них городским пастбищем для скота. Города-убежища (Втор. 4: 41-43; 19: 1-14; Нав. 20: 1-9)

Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя, северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

6 Ш есть из городов, которые вы дадите левитам, пусть будут городами-убежищами. Туда сможет убежать убивший кого-либо. Сверх того, дайте им еще сорок два города.

И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.

7 В сего дайте левитам сорок восемь городов с пастбищами.

Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; дайте ги заедно с пасбищата им.

8 Г орода, которые вы дадите левитам из удела израильтян, нужно давать по уделу каждого рода: берите больше городов у родов, чей удел больше, но меньше у тех, чей удел меньше.

И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото градове дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

9 Г осподь сказал Моисею:

Господ говори още на Моисея казвайки:

10 – Обратись к израильтянам и скажи им: «Когда вы переправитесь через Иордан в Ханаан,

Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

11 в ыберите себе города-убежища, куда сможет убежать всякий, кто убил человека неумышленно.

тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

12 О ни будут у вас убежищем от мстителя, чтобы убийце не погибнуть, прежде чем он предстанет перед обществом на суд.

Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.

13 Ш есть городов, которые вы назначите, будут у вас городами-убежищами.

От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.

14 Н азначьте три города на этой стороне Иордана и три – в Ханаане как города-убежища.

Три града да дадете оттатък Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.

15 Ш есть этих городов будут убежищем для израильтян, чужеземцев и кого-либо еще, кто будет жить среди них: сюда сможет убежать всякий, кто убил человека неумышленно.

Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягват там всеки, който би убил човек по погрешка.

16 Е сли человек ударит другого железным предметом так, что тот умрет, он – убийца. Убийцу нужно предать смерти.

Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

17 И ли если у человека в руке камень, которым можно убить, и он ударит другого так, что тот умрет, он – убийца. Убийцу нужно предать смерти.

Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

18 И ли если у человека в руке деревянный предмет, которым можно убить, и он ударит другого так, что тот умрет, он – убийца. Убийцу нужно предать смерти.

Или ако го е ударил с дървено оръжие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

19 М ститель за кровь – это тот, кто предаст убийцу смерти; встретив его, он предаст его смерти.

Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

20 Е сли человек со злым умыслом толкнет другого или бросит в него что-нибудь так, что тот умрет,

И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,

21 и ли во вражде ударит его кулаком так, что тот умрет, его нужно предать смерти – он убийца. Встретив убийцу, мститель за кровь предаст его смерти.

или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

22 Н о если человек без вражды, нечаянно толкнет другого или без злого умысла бросит в него чем-нибудь,

Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,

23 и ли, не видя его, уронит на него камень, которым можно убить, и тот умрет, хотя он не враждовал с ним и не желал ему зла,

или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,

24 п усть общество рассудит между убийцей и мстителем за кровь по этим законам.

тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;

25 П усть народ защитит убийцу от мстителя за кровь и отправит его обратно, в город-убежище, куда он убежал. Пусть он живет там до смерти первосвященника, помазанного священным маслом.

и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.

26 Н о если убийца выйдет из города-убежища, в который он убежал,

Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,

27 и мститель за кровь найдет его вне города, то мститель за кровь может убить его и не будет виновен в убийстве.

и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;

28 У бийца должен находиться в городе-убежище до смерти первосвященника. Только после смерти первосвященника он может вернуться домой.

защото убиецът трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.

29 Т аковы установленные законы для вас и грядущих поколений, где бы вы ни жили.

Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

30 Л юбого, кто убьет человека, нужно предать смерти как убийцу, по свидетельскому показанию. Но нельзя предавать смерти по показанию лишь одного свидетеля.

Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите на свидетели: обаче не бива само един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.

31 Н е берите выкупа за жизнь убийцы, который заслужил смерть. Его непременно нужно предать смерти.

Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.

32 Н е берите выкупа за убежавшего в город-убежище, чтобы позволить ему вернуться и жить на своей земле, прежде чем умрет первосвященник.

Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.

33 Н е оскверняйте землю, где вы живете. Кровь оскверняет землю, и для земли, на которую была пролита кровь, нельзя совершить отпущения иначе, как кровью того, кто ее пролил.

Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

34 Н е оскверняйте землю, где вы живете, и где обитаю Я. Ведь Я, Господь, обитаю среди израильтян».

Нито един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.