1 З а шесть дней до Пасхи Иисус пришел в Вифанию, туда, где жил Лазарь, которого Он воскресил из мертвых.
А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, гдето беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
2 З десь в честь Иисуса был устроен обед. Марфа накрывала на стол, и Лазарь вместе с другими гостями и Иисусом тоже возлежал у стола.
Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, който седяха с Него на трапезата.
3 М ария в это время взяла кувшин чистого нардового масла, которое стоило очень дорого, и вылила его на ноги Иисусу. Потом она стала вытирать Его ноги своими волосами. Весь дом наполнился ароматом масла.
Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.
4 И уда Искариот, один из учеников Иисуса, который впоследствии предал Его, возмутился:
Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:
5 – Почему было не продать это масло за триста динариев и не раздать деньги нищим?
Защо не се продаде това миро за триста динара, за да се раздадат на сиромасите?
6 О н говорил это не потому, что заботился о нищих, а потому, что был вор. Ему был доверен ящик с общими деньгами, и он брал из него на свои нужды.
А това рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата Гръцки: Торбичката или, кутийката.> вземаше от това, което пускаха в нея.
7 – Оставь ее, – сказал Иисус, – она должна была сохранить этот бальзам на день Моего погребения.
Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
8 Н ищие всегда будут с вами, а Я не всегда буду с вами.
Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.
9 Т ем временем множество иудеев узнало, что Иисус там. Они пришли не только для того, чтобы увидеть Иисуса, но и посмотреть на Лазаря, которого Иисус воскресил из мертвых.
А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.
10 П ервосвященники же решили убить и Лазаря,
А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,
11 п отому что из-за него многие иудеи приходили к Иисусу и верили в Него. Торжественный въезд в Иерусалим (Мат. 21: 4-9; Мк. 11: 7-10; Лк. 19: 35-38)
защото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него.
12 Н а следующий день многочисленная толпа, пришедшая на праздник, услышала о том, что Иисус идет в Иерусалим.
На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,
13 Л юди взяли пальмовые ветви и вышли Ему навстречу с возгласами: – Осанна! Благословен Тот, Кто приходит во Имя Господа! Благословен Царь Израиля!
взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!
14 И исус нашел молодого осла и сел на него, как об этом и написано:
А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано:
15 « Не бойся, дочь Сиона! Вот идет Царь твой, сидя на молодом осле!»
Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.
16 В начале ученики Иисуса ничего не могли понять. Только после того, как Он был прославлен, они поняли, что сбылось написанное о Нем.
Учениците Му изпърво не разбраха това: а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.
17 Л юди, бывшие с Иисусом, когда Он вызвал и воскресил Лазаря из мертвых, продолжали рассказывать об этом случае.
Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше за това чудо.
18 П отому и вышла встречать Иисуса целая толпа, что все хотели увидеть Человека, сотворившего такое знамение.
По същата причина Го посрещна и народът, защото чуэяяя¼begin-paragraph />
19 Ф арисеи с досадой говорили друг другу: – Ничего не помогает. Весь мир идет за Ним! Иисус говорит о Своей смерти
Затуй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
20 С реди пришедших на праздник для поклонения было несколько греков.
А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.
21 О ни подошли к Филиппу, ученику Иисуса, который был родом из Вифсаиды в Галилее, и попросили: – Господин, мы бы хотели увидеть Иисуса.
Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видиме Исуса.
22 Ф илипп пошел к Андрею, и они вдвоем подошли и сказали об этом Иисусу.
Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.
23 И исус ответил: – Настал час прославиться Сыну Человеческому.
А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
24 Г оворю вам истину: если пшеничное зерно не упадет в землю и не умрет, то оно останется одним зерном. Если же оно умрет, то из него произойдет много зерен.
Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
25 Т от, кто любит свою жизнь, тот потеряет ее, но кто возненавидит свою жизнь в этом мире, тот сохранит ее для вечной жизни.
Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26 Т от, кто служит Мне, должен и следовать за Мной. И где Я, там будет и Мой слуга. И Отец Мой прославит того, кто служит Мне.
Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.
27 С ейчас Моя душа взволнована. Что Я могу сказать? Сказать ли: «Отец, избавь Меня от этого часа»? Но ведь для этого часа Я и пришел!
Сега душата ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.
28 О тец, прославь Свое Имя! И с небес раздался голос: – Прославил и еще прославлю!
Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.
29 Н арод, который там стоял и слышал, говорил, что это гром, но некоторые утверждали, что это ангел говорил с Ним.
На това, народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.
30 И исус сказал: – Этот голос был не для Меня, а для вас.
Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.
31 Т еперь настало время суда для мира, и князь этого мира будет изгнан вон.
Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
32 Н о когда Я буду поднят от земли, Я всех привлеку к Себе.
И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
33 Э то Он сказал, давая понять им, какой смертью Он умрет.
А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.
34 Т олпа ответила Ему: – Мы слышали из Закона, что Христос вечно жив. Как же Ты можешь говорить, что «Сын Человеческий будет поднят»? Кто Этот Сын Человеческий?
Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века: тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?
35 Т огда Иисус сказал им: – Еще совсем недолго Свет будет с вами. Ходите, пока есть Свет, чтобы вас не покрыла тьма. А тот, кто ходит во тьме, не знает, куда он идет.
Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.
36 В ерьте в Свет, пока Свет есть, чтобы вам стать сынами Света. Закончив говорить, Иисус ушел и скрылся от них. Многие не верят в Иисуса
Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез Гръцки: Синове на.> светлината. Това изговори Исус, и отиде та се скри от тях.
37 Д аже после того как Иисус сотворил перед ними столько знамений, они не верили в Него
Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
38 Т ак исполнились слова пророка Исаии: «Господи, кто поверил слышанному от нас, и кому открылась мышца Господня?»
за да се изпълни казаното от пророка Исаия, който рече: _?+Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила+?
39 О ни потому не могли верить, что, как еще сказал Исаия:
Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл:?begin-paragraph />
40 « Он ослепил их глаза и ожесточил их сердца, чтобы они не увидели глазами, не поняли сердцами и не обратились, чтобы Я их исцелил».
+Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля+.
41 И саия сказал это потому, что он видел Его славу и говорил о Нем.
Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.
42 В прочем даже среди начальников многие поверили в Иисуса, хотя из боязни перед фарисеями и перед тем, что их отлучат от синагоги, они не говорили о своей вере.
Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43 П охвала людей была для них дороже одобрения Бога. Иисус обобщает суть Своей вести
защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.
44 И исус воскликнул: – Когда человек верит в Меня, он верит не только в Меня, но и в Пославшего Меня.
А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.
45 К огда он смотрит на Меня, он видит Того, Кто послал Меня.
И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.
46 Я – Свет, и Я пришел в мир, чтобы никто из тех, кто верит в Меня, не остался во тьме.
Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва Мене.
47 Я не сужу того, кто слушает Мои слова, но не делает того, что Я говорю. Ведь Я пришел не судить мир, а спасти его.
И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
48 Д ля того, кто отвергает Меня и не принимает Моих слов, есть судья; Мое слово будет судить его в последний День.
Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
49 Я ведь не от Себя говорил, но Отец, Который послал Меня, повелел Мне, что говорить и как говорить.
Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.
50 Я знаю, что Его заповедь – это вечная жизнь. Поэтому то, что говорю, Я говорю так, как сказал Мне Отец.
И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец. ГЛАВА 13