1 B ut all this I have laid unto my heart, so as to clear up the whole of this, that the righteous and the wise, and their works, in the hand of God, neither love nor hatred doth man know, the whole before them.

Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза го очаква; Всичко е неизвестно пред тях.

2 T he whole as to the whole; one event is to the righteous and to the wicked, to the good, and to the clean, and to the unclean, and to him who is sacrificing, and to him who is not sacrificing; as the good, so the sinner, he who is swearing as he who is fearing an oath.

Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На оногоз, който жертва, и на оногоз, който не жертва; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.

3 T his an evil among all that hath been done under the sun, that one event to all, and also the heart of the sons of man is full of evil, and madness in their heart during their life, and after it -- unto the dead.

Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после слизат при мъртвите.

4 B ut him who is joined unto all the living there is confidence, for to a living dog it better than to the dead lion.

Защото за оногоз, който се съобщава с всичките живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

5 F or the living know that they die, and the dead know not anything, and there is no more to them a reward, for their remembrance hath been forgotten.

Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;

6 T heir love also, their hatred also, their envy also, hath already perished, and they have no more a portion to the age in all that hath been done under the sun.

Още и любовта им, и омразата им, и завистта им, вече са изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето.

7 G o, eat with joy thy bread, and drink with a glad heart thy wine, for already hath God been pleased with thy works.

Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.

8 A t all times let thy garments be white, and let not perfume be lacking on thy head.

Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.

9 S ee life with the wife whom thou hast loved, all the days of the life of thy vanity, that He hath given to thee under the sun, all the days of thy vanity, for it thy portion in life, even of thy labour that thou art labouring at under the sun.

Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

10 A ll that thy hand findeth to do, with thy power do, for there is no work, and device, and knowledge, and wisdom in Sheol whither thou art going.

Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба (Или: Шеол), дето отиваш.

11 I have turned so as to see under the sun, that not to the swift the race, nor to the mighty the battle, nor even to the wise bread, nor even to the intelligent wealth, nor even to the skilful grace, for time and chance happen with them all.

Обърнах се, и видях под слънцето, Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва според времето и случая.

12 F or even man knoweth not his time; as fish that are taken hold of by an evil net, and as birds that are taken hold of by a snare, like these the sons of man snared at an evil time, when it falleth upon them suddenly.

Защото и човек не знае времето си; Както рибите, които се улавят в жестока (Еврейски: зла) мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.

13 T his also I have seen: wisdom under the sun, and it is great to me.

И това видях като задача (Еврейски: мъдрост) под слънцето, (И тя ми се видя голяма:)

14 A little city, and few men in it, and a great king hath come unto it, and hath surrounded it, and hath built against it great bulwarks;

Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, и издигна против него големи могили.

15 a nd there hath been found in it a poor wise man, and he hath delivered the city by his wisdom, and men have not remembered that poor man!

Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за оногоз сиромах човека.

16 A nd I said, `Better wisdom than might, and the wisdom of the poor is despised, and his words are not heard.' --

Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.

17 T he words of the wise in quiet are heard, More than the cry of a ruler over fools.

Думите на мъдрите тихо изговорени се слушат Повече от вика на оногоз, който властва между безумните.

18 B etter wisdom than weapons of conflict, And one sinner destroyeth much good!

Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.