1 F estus, therefore, having come into the province, after three days went up to Jerusalem from Caesarea,

А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

2 a nd the chief priest and the principal men of the Jews made manifest to him against Paul, and were calling on him,

Тогава първосвещениците и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,

3 a sking favour against him, that he may send for him to Jerusalem, making an ambush to put him to death in the way.

и молейки му се искаха да склони на това против него, _

4 T hen, indeed, Festus answered that Paul is kept in Caesarea, and himself is about speedily to go on thither,

Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне за там;

5 ` Therefore those able among you -- saith he -- having come down together, if there be anything in this man -- let them accuse him;'

затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; а ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

6 a nd having tarried among them more than ten days, having gone down to Caesarea, on the morrow having sat upon the tribunal, he commanded Paul to be brought;

И като преседя между тях не повече от осем или десет дена, той слезе в Кесария, и на утрешния ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павла.

7 a nd he having come, there stood round about the Jews who have come down from Jerusalem -- many and weighty charges they are bringing against Paul, which they were not able to prove,

И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

8 h e making defence -- `Neither in regard to the law of the Jews, nor in regard to the temple, nor in regard to Caesar -- did I commit any sin.'

но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.

9 A nd Festus willing to lay on the Jews a favour, answering Paul, said, `Art thou willing, to Jerusalem having gone up, there concerning these things to be judged before me?'

Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението, на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?

10 a nd Paul said, `At the tribunal of Caesar I am standing, where it behoveth me to be judged; to Jews I did no unrighteousness, as thou dost also very well know;

А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, дето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

11 f or if indeed I am unrighteous, and anything worthy of death have done, I deprecate not to die; and if there is none of the things of which these accuse me, no one is able to make a favour of me to them; to Caesar I appeal!'

Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия не е истинно, никой не може да ме предаде за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.

12 t hen Festus, having communed with the council, answered, `To Caesar thou hast appealed; to Caesar thou shalt go.'

Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.

13 A nd certain days having passed, Agrippa the king, and Bernice, came down to Caesarea saluting Festus,

А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

14 a nd as they were continuing there more days, Festus submitted to the king the things concerning Paul, saying, `There is a certain man, left by Felix, a prisoner,

И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Фелиска в окови.

15 a bout whom, in my being at Jerusalem, the chief priests and the elders of the Jews laid information, asking a decision against him,

3а него когато бях в Ерусалим, първосвещениците и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го съдя.

16 u nto whom I answered, that it is not a custom of Romans to make a favour of any man to die, before that he who is accused may have the accusers face to face, and may receive place of defence in regard to the charge laid against.

Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек преди обвиняемият да е бил поставен лице с лице с обвинителите си, и да му е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.

17 ` They, therefore, having come together -- I, making no delay, on the succeeding having sat upon the tribunal, did command the man to be brought,

И тъй, когато дойдоха тук заедно с мене, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

18 c oncerning whom the accusers, having stood up, were bringing against no accusation of the things I was thinking of,

Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела каквито аз предполагах;

19 b ut certain questions concerning their own religion they had against him, and concerning a certain Jesus who was dead, whom Paul affirmed to be alive;

но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания, и за някой си Исус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.

20 a nd I, doubting in regard to the question concerning this, said, If he would wish to go on to Jerusalem, and there to be judged concerning these things --

И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах да ли би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

21 b ut Paul having appealed to be kept to the hearing of Sebastus, I did command him to be kept till I might send him unto Caesar.'

Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази за него, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.

22 A nd Agrippa said unto Festus, `I was wishing also myself to hear the man;' and he said, `To-morrow thou shalt hear him;'

Тогава Априпа рече на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

23 o n the morrow, therefore -- on the coming of Agrippa and Bernice with much display, and they having entered into the audience chamber, with the chief captains also, and the principal men of the city, and Festus having ordered -- Paul was brought forth.

На утрешния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.

24 A nd Festus said, `King Agrippa, and all men who are present with us, ye see this one, about whom all the multitude of the Jews did deal with me, both in Jerusalem and here, crying out, He ought not to live any longer;

Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представиха жалба, и в Ерусалим и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

25 a nd I, having found him to have done nothing worthy of death, and he also himself having appealed to Sebastus, I decided to send him,

Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.

26 c oncerning whom I have no certain thing to write to lord, wherefore I brought him forth before you, and specially before thee, king Agrippa, that the examination having been made, I may have something to write;

А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша.

27 f or it doth seem to me irrational, sending a prisoner, not also to signify the charges against him.'

Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.