1 J ehoshaphat had riches and honor in abundance; and by marriage he allied himself with Ahab.

А Иосафат имаше богатство и голяма слава; и направи сватовщина с Ахава.

2 A fter some years he went down to visit Ahab in Samaria; and Ahab killed sheep and oxen in abundance for him and the people who were with him, and persuaded him to go up with him to Ramoth Gilead.

И подир няколко години слезе при Ахава в Самария. И Ахав закла много овци и говеда за него и за людете, които бяха с него; още ме положи да отиде с него в Рамот-галаад.

3 S o Ahab king of Israel said to Jehoshaphat king of Judah, “Will you go with me against Ramoth Gilead?” And he answered him, “I am as you are, and my people as your people; we will be with you in the war.”

Защото Израилевият цар Ахав рече на Юдовия цар Иосафата: Дохождаш ли с мене в Рамот-галаад? И той му отговори: Аз съм както си ти, и мойте люде както твоите люде; ще бъдем с тебе във войната.

4 A lso Jehoshaphat said to the king of Israel, “Please inquire for the word of the Lord today.”

Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господното слово.

5 T hen the king of Israel gathered the prophets together, four hundred men, and said to them, “Shall we go to war against Ramoth Gilead, or shall I refrain?” So they said, “Go up, for God will deliver it into the king’s hand.”

Тогава Израилевият цар събра пророците си, четиристотин мъже, та им рече: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Иди, и Бог ще го предаде в ръката на царя.

6 B ut Jehoshaphat said, “ Is there not still a prophet of the Lord here, that we may inquire of Him?”

Обаче, Иосафат каза: Няма ли тук, освен тия някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

7 S o the king of Israel said to Jehoshaphat, “ There is still one man by whom we may inquire of the Lord; but I hate him, because he never prophesies good concerning me, but always evil. He is Micaiah the son of Imla.” And Jehoshaphat said, “Let not the king say such things!”

И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, но всякога зло; той е Михей, син на Емла. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.

8 T hen the king of Israel called one of his officers and said, “Bring Micaiah the son of Imla quickly!”

Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.

9 T he king of Israel and Jehoshaphat king of Judah, clothed in their robes, sat each on his throne; and they sat at a threshing floor at the entrance of the gate of Samaria; and all the prophets prophesied before them.

А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; и седяха на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.

10 N ow Zedekiah the son of Chenaanah had made horns of iron for himself; and he said, “Thus says the Lord: ‘With these you shall gore the Syrians until they are destroyed.’”

А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.

11 A nd all the prophets prophesied so, saying, “Go up to Ramoth Gilead and prosper, for the Lord will deliver it into the king’s hand.”

Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамат-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

12 T hen the messenger who had gone to call Micaiah spoke to him, saying, “Now listen, the words of the prophets with one accord encourage the king. Therefore please let your word be like the word of one of them, and speak encouragement.”

А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето, думите на пророците като из една уста са добри за царя; моля, прочее, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.

13 A nd Micaiah said, “ As the Lord lives, whatever my God says, that I will speak.”

А Михей рече: Заклевам се в живота на Господа, каквото рече Бог мой, това ще говоря.

14 T hen he came to the king; and the king said to him, “Micaiah, shall we go to war against Ramoth Gilead, or shall I refrain?” And he said, “Go and prosper, and they shall be delivered into your hand!”

И той, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А той рече: Идете и ще имате успех; защото неприятелите ще бъдат предадени в ръката ви.

15 S o the king said to him, “How many times shall I make you swear that you tell me nothing but the truth in the name of the Lord ?”

А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господното име!

16 T hen he said, “I saw all Israel scattered on the mountains, as sheep that have no shepherd. And the Lord said, ‘These have no master. Let each return to his house in peace.’”

А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

17 A nd the king of Israel said to Jehoshaphat, “Did I not tell you he would not prophesy good concerning me, but evil?”

Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?

18 T hen Micaiah said, “Therefore hear the word of the Lord: I saw the Lord sitting on His throne, and all the host of heaven standing on His right hand and His left.

А Михей рече: Чуйте, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.

19 A nd the Lord said, ‘Who will persuade Ahab king of Israel to go up, that he may fall at Ramoth Gilead?’ So one spoke in this manner, and another spoke in that manner.

И Господ рече: Кой ще примами Израилевия цар Ахава за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един, проговаряйки, рече едно, а друг рече друго.

20 T hen a spirit came forward and stood before the Lord, and said, ‘I will persuade him.’ The Lord said to him, ‘In what way?’

Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как?

21 S o he said, ‘I will go out and be a lying spirit in the mouth of all his prophets.’ And the Lord said, ‘You shall persuade him and also prevail; go out and do so.’

А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.

22 T herefore look! The Lord has put a lying spirit in the mouth of these prophets of yours, and the Lord has declared disaster against you.”

Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на тия твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе.

23 T hen Zedekiah the son of Chenaanah went near and struck Micaiah on the cheek, and said, “Which way did the spirit from the Lord go from me to speak to you?”

Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене за да говори на тебе?

24 A nd Micaiah said, “Indeed you shall see on that day when you go into an inner chamber to hide!”

А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.

25 T hen the king of Israel said, “Take Micaiah, and return him to Amon the governor of the city and to Joash the king’s son;

Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас,

26 a nd say, ‘Thus says the king: “Put this fellow in prison, and feed him with bread of affliction and water of affliction, until I return in peace.”’”

и речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода догде се завърне с мир.

27 B ut Micaiah said, “If you ever return in peace, the Lord has not spoken by me.” And he said, “Take heed, all you people!” Ahab Dies in Battle

И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички люде.

28 S o the king of Israel and Jehoshaphat the king of Judah went up to Ramoth Gilead.

И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат възлязоха в Рамот-галаад.

29 A nd the king of Israel said to Jehoshaphat, “I will disguise myself and go into battle; but you put on your robes.” So the king of Israel disguised himself, and they went into battle.

И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши, та влязоха в сражението.

30 N ow the king of Syria had commanded the captains of the chariots who were with him, saying, “Fight with no one small or great, but only with the king of Israel.”

А сирийският цар бе заповядал на колесниценачалниците си, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.

31 S o it was, when the captains of the chariots saw Jehoshaphat, that they said, “It is the king of Israel!” Therefore they surrounded him to attack; but Jehoshaphat cried out, and the Lord helped him, and God diverted them from him.

А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Тоя ще е Израилевият цар; и отклониха се за да го ударят. Но Иосафат извика; И Господ му помогна, защото Бог ги повлия да се отвърнат от него.

32 F or so it was, when the captains of the chariots saw that it was not the king of Israel, that they turned back from pursuing him.

Понеже колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

33 N ow a certain man drew a bow at random, and struck the king of Israel between the joints of his armor. So he said to the driver of his chariot, “Turn around and take me out of the battle, for I am wounded.”

А един човек устрели без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря: Обърни юздата та ме извади из войската, защото съм тежко ранен.

34 T he battle increased that day, and the king of Israel propped himself up in his chariot facing the Syrians until evening; and about the time of sunset he died.

И в оня ден сражението се усили; но Израилевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта, и около захождането на слънцето умря.