1 T he word of the Lord that came to Jeremiah concerning the droughts.

Господното слово, което дойде към Еремия за бездъждието:

2 “ Judah mourns, And her gates languish; They mourn for the land, And the cry of Jerusalem has gone up.

Юда ридае, и людете в портите му са изнемощели; Седят на земя чернооблечени; И викът на Ерусалим се издигна.

3 T heir nobles have sent their lads for water; They went to the cisterns and found no water. They returned with their vessels empty; They were ashamed and confounded And covered their heads.

Големците му пращат подчинените си за вода; Те отиват при кладенците, но не намират вода; Връщат се с празните си съдове; Посрамват се и се смущават и покриват главите си.

4 B ecause the ground is parched, For there was no rain in the land, The plowmen were ashamed; They covered their heads.

Понеже земята се пукна, Защото няма дъжд на земята, Затова орачите се посрамват, Покриват главите си.

5 Y es, the deer also gave birth in the field, But left because there was no grass.

Още и кошутата ражда на полето И оставя рожбата си, понеже няма трева.

6 A nd the wild donkeys stood in the desolate heights; They sniffed at the wind like jackals; Their eyes failed because there was no grass.”

И дивите осли, като застават по голите височини, Задушават се за въздух като чакали; Очите им чезнат понеже няма трева.

7 O Lord, though our iniquities testify against us, Do it for Your name’s sake; For our backslidings are many, We have sinned against You.

Господи, при все че беззаконията ни свидетелствуват против нас, Ти действувай заради името Си; Защото отстъпничествата ни са много; На тебе съгрешихме.

8 O the Hope of Israel, his Savior in time of trouble, Why should You be like a stranger in the land, And like a traveler who turns aside to tarry for a night?

Надеждо на Израиля, Спасителю негов в скръбно време, Защо да си като пришълец в тая страна, И като пътник, отбил се да пренощува?

9 W hy should You be like a man astonished, Like a mighty one who cannot save? Yet You, O Lord, are in our midst, And we are called by Your name; Do not leave us!

Защо да си като човек смаян, Като силен мъж, който не може да избави? Обаче Ти, Господи, си всред нас; Ние се наричаме с Твоето име; недей ни оставя.

10 T hus says the Lord to this people: “Thus they have loved to wander; They have not restrained their feet. Therefore the Lord does not accept them; He will remember their iniquity now, And punish their sins.”

Така казва Господ на тоя народ: Както обикнаха да се скитат, И не въздържаха нозете си, Така Господ не благоволи в тях; Сега ще си спомни беззаконието им, И ще накаже греховете им.

11 T hen the Lord said to me, “Do not pray for this people, for their good.

И рече им Господ: Недей се моли за доброто на тия люде.

12 W hen they fast, I will not hear their cry; and when they offer burnt offering and grain offering, I will not accept them. But I will consume them by the sword, by the famine, and by the pestilence.”

Даже ако постят, не ще послушам вика им, И ако принесат всеизгаряния и приноси, Не ще благоволя в тях; Но ще ги довърша с нож, с глад, и мор.

13 T hen I said, “Ah, Lord God! Behold, the prophets say to them, ‘You shall not see the sword, nor shall you have famine, but I will give you assured peace in this place.’”

Тогава рекох: Уви, Господи Иеова! Ето, пророците казват на тях: Няма да видите нож, нито ще има глад у вас, Но ще ви дам сигурен мир на това място.

14 A nd the Lord said to me, “The prophets prophesy lies in My name. I have not sent them, commanded them, nor spoken to them; they prophesy to you a false vision, divination, a worthless thing, and the deceit of their heart.

Тогава ми рече Господ: Лъжливо пророкуват пророците в името Ми; Аз не съм ги пратил, нито им съм заповядал, Нито съм им говорил; Те ви пророкуват лъжливо видение, гадание, Суетата и измамата на своето сърце.

15 T herefore thus says the Lord concerning the prophets who prophesy in My name, whom I did not send, and who say, ‘Sword and famine shall not be in this land’—‘By sword and famine those prophets shall be consumed!

Затова, така казва Господ За пророците, които пророкуват в Моето име Без да съм ги изпратил, Но които казват: Нож и глад не ще има в тая страна, - С нож и с глад ще бъдат изтребени тия пророци.

16 A nd the people to whom they prophesy shall be cast out in the streets of Jerusalem because of the famine and the sword; they will have no one to bury them—them nor their wives, their sons nor their daughters—for I will pour their wickedness on them.’

А людете, на които те пророкуват, Ще бъдат изхвърлени по ерусалимските улици, Загинали от глад и от нож; И не ще има кой да ги заравя, Тях и жените им, синовете им и дъщерите им; Защото ще излея върху тях собственото им зло.

17 “ Therefore you shall say this word to them: ‘Let my eyes flow with tears night and day, And let them not cease; For the virgin daughter of my people Has been broken with a mighty stroke, with a very severe blow.

И ще им кажеш това слово: Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем Без да престанат; Защото девицата, дъщерята на людете ми, Е поразена с голямо поразяване, с много люта рана.

18 I f I go out to the field, Then behold, those slain with the sword! And if I enter the city, Then behold, those sick from famine! Yes, both prophet and priest go about in a land they do not know.’” The People Plead for Mercy

Ако изляза на полето, Ето убитите с нож! И ако вляза в града, Ето изнемощелите от глад! Дори пророкът и свещеникът Обходиха земята, но не знаят какво да се направи.

19 H ave You utterly rejected Judah? Has Your soul loathed Zion? Why have You stricken us so that there is no healing for us? We looked for peace, but there was no good; And for the time of healing, and there was trouble.

Отхвърлил ли си съвсем Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил, та няма изцеление за нас? Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, И време за изцеление, но, ето, смущение!

20 W e acknowledge, O Lord, our wickedness And the iniquity of our fathers, For we have sinned against You.

Признаваме, Господи, нечестието си, И беззаконието на бащите си, Защото сме Ти съгрешили.

21 D o not abhor us, for Your name’s sake; Do not disgrace the throne of Your glory. Remember, do not break Your covenant with us.

Заради името Си недей се погнусява от нас, Не опозорявай славния Си престол; Спомни си, не нарушавай завета Си с нас.

22 A re there any among the idols of the nations that can cause rain? Or can the heavens give showers? Are You not He, O Lord our God? Therefore we will wait for You, Since You have made all these.

Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд? Или небето от себе си ли дава дъждове? Не си ли Ти, Който даваш, Господи, Боже наш? Затова, Тебе те чакаме, Защото Ти си сторил всичко това.