1 N ow Joseph had been taken down to Egypt. And Potiphar, an officer of Pharaoh, captain of the guard, an Egyptian, bought him from the Ishmaelites who had taken him down there.

А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

2 T he Lord was with Joseph, and he was a successful man; and he was in the house of his master the Egyptian.

И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина.

3 A nd his master saw that the Lord was with him and that the Lord made all he did to prosper in his hand.

И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,

4 S o Joseph found favor in his sight, and served him. Then he made him overseer of his house, and all that he had he put under his authority.

Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.

5 S o it was, from the time that he had made him overseer of his house and all that he had, that the Lord blessed the Egyptian’s house for Joseph’s sake; and the blessing of the Lord was on all that he had in the house and in the field.

И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите.

6 T hus he left all that he had in Joseph’s hand, and he did not know what he had except for the bread which he ate. Now Joseph was handsome in form and appearance.

А Петефрий остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив.

7 A nd it came to pass after these things that his master’s wife cast longing eyes on Joseph, and she said, “Lie with me.”

И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене.

8 B ut he refused and said to his master’s wife, “Look, my master does not know what is with me in the house, and he has committed all that he has to my hand.

Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има;

9 T here is no one greater in this house than I, nor has he kept back anything from me but you, because you are his wife. How then can I do this great wickedness, and sin against God?”

в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

10 S o it was, as she spoke to Joseph day by day, that he did not heed her, to lie with her or to be with her.

И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

11 B ut it happened about this time, when Joseph went into the house to do his work, and none of the men of the house was inside,

А един ден, като влезе Иосиф в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи,

12 t hat she caught him by his garment, saying, “Lie with me.” But he left his garment in her hand, and fled and ran outside.

тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.

13 A nd so it was, when she saw that he had left his garment in her hand and fled outside,

А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,

14 t hat she called to the men of her house and spoke to them, saying, “See, he has brought in to us a Hebrew to mock us. He came in to me to lie with me, and I cried out with a loud voice.

тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.

15 A nd it happened, when he heard that I lifted my voice and cried out, that he left his garment with me, and fled and went outside.”

А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън.

16 S o she kept his garment with her until his master came home.

И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.

17 T hen she spoke to him with words like these, saying, “The Hebrew servant whom you brought to us came in to me to mock me;

И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;

18 s o it happened, as I lifted my voice and cried out, that he left his garment with me and fled outside.”

но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.

19 S o it was, when his master heard the words which his wife spoke to him, saying, “Your servant did to me after this manner,” that his anger was aroused.

Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.

20 T hen Joseph’s master took him and put him into the prison, a place where the king’s prisoners were confined. And he was there in the prison.

И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.

21 B ut the Lord was with Joseph and showed him mercy, and He gave him favor in the sight of the keeper of the prison.

Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.

22 A nd the keeper of the prison committed to Joseph’s hand all the prisoners who were in the prison; whatever they did there, it was his doing.

Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник.

23 T he keeper of the prison did not look into anything that was under Joseph’s authority, because the Lord was with him; and whatever he did, the Lord made it prosper.

Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на Иосифа; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.