1 A nd Joab was told, “Behold, the king is weeping and mourning for Absalom.”

И извести се на Иоава: Ето, царят плаче и жалее Авесалома.

2 S o the victory that day was turned into mourning for all the people. For the people heard it said that day, “The king is grieved for his son.”

И в оня ден победата се обърна в печал между целия народ; защото в оня ден людете чуха да казват: Царят бил печален за сина си.

3 A nd the people stole back into the city that day, as people who are ashamed steal away when they flee in battle.

И през оня ден людете влизаха в града скришно, както посрамени люде, които се спотайват, когато бягат изсред сражението.

4 B ut the king covered his face, and the king cried out with a loud voice, “O my son Absalom! O Absalom, my son, my son!”

А царят покри лицето си; и царят викаше със силен глас: Сине мой Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!

5 T hen Joab came into the house to the king, and said, “Today you have disgraced all your servants who today have saved your life, the lives of your sons and daughters, the lives of your wives and the lives of your concubines,

Тогава Иоав влезе при царя в къщата та рече: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти и живота на синовете ти и на дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.

6 i n that you love your enemies and hate your friends. For you have declared today that you regard neither princes nor servants; for today I perceive that if Absalom had lived and all of us had died today, then it would have pleased you well.

Понеже обичаш ония, които те мразят, а мразиш ония, които те обичат; защото ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги; защото днес познах, че ако беше останал Авесалом жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.

7 N ow therefore, arise, go out and speak comfort to your servants. For I swear by the Lord, if you do not go out, not one will stay with you this night. And that will be worse for you than all the evil that has befallen you from your youth until now.”

Сега, прочее, стани, излез та говори насърчително на слугите си; защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тая нощ ни един човек; а това ще бъде по-лошо за тебе от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.

8 T hen the king arose and sat in the gate. And they told all the people, saying, “There is the king, sitting in the gate.” So all the people came before the king. For everyone of Israel had fled to his tent. David Returns to Jerusalem

Тогава царят стана та седна в портата. И известиха на всичките люде, казвайки: Ето, царят седи в портата. И всичките люде дойдоха при царя. А Израил беше побягнал, всеки в шатъра си.

9 N ow all the people were in a dispute throughout all the tribes of Israel, saying, “The king saved us from the hand of our enemies, he delivered us from the hand of the Philistines, and now he has fled from the land because of Absalom.

Тогава всичките люде на всичките Израилеви племена се препираха, казвайки: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни, и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побягна от земята поради Авесалома;

10 B ut Absalom, whom we anointed over us, has died in battle. Now therefore, why do you say nothing about bringing back the king?”

сега, прочее, като умря в сражението Авесалом, когото помазахме за цар над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?

11 S o King David sent to Zadok and Abiathar the priests, saying, “Speak to the elders of Judah, saying, ‘Why are you the last to bring the king back to his house, since the words of all Israel have come to the king, to his very house?

Тогава цар Давид прати до свещениците Садока и Авиатара, да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини, като кажете: Защо сте вие последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да ги възвърнат в къщата му?

12 Y ou are my brethren, you are my bone and my flesh. Why then are you the last to bring back the king?’

Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът; защо, прочее, сте последни да възвърнете царя?

13 A nd say to Amasa, ‘ Are you not my bone and my flesh? God do so to me, and more also, if you are not commander of the army before me continually in place of Joab.’”

А най-вече на Амаса речете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако не бъдеш ти винаги военачалник пред мене вместо Иоава.

14 S o he swayed the hearts of all the men of Judah, just as the heart of one man, so that they sent this word to the king: “Return, you and all your servants!”

И той склони сърцата на всичките Юдови мъже, като на един човек; тъй че те пратиха до царя да му кажат: Върни се ти и всичките твои слуги.

15 T hen the king returned and came to the Jordan. And Judah came to Gilgal, to go to meet the king, to escort the king across the Jordan.

И тъй, царят се върна та дойде до Иордан; а Юда дойде до Галгал, за да иде да посрещне царя, да преведе царя през Иордан.

16 A nd Shimei the son of Gera, a Benjamite, who was from Bahurim, hurried and came down with the men of Judah to meet King David.

Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза та слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давида.

17 T here were a thousand men of Benjamin with him, and Ziba the servant of the house of Saul, and his fifteen sons and his twenty servants with him; and they went over the Jordan before the king.

И с него бяха хиляда мъже от Вениамина, тоже и слугата на Сауловия дом Сива и петнадесетте му сина и двадесет негови слуги с него; и бързо преминаха Иордан да отидат при царя.

18 T hen a ferryboat went across to carry over the king’s household, and to do what he thought good. David’s Mercy to Shimei Now Shimei the son of Gera fell down before the king when he had crossed the Jordan.

После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да върши каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Иордан, и рече на царя:

19 T hen he said to the king, “Do not let my lord impute iniquity to me, or remember what wrong your servant did on the day that my lord the king left Jerusalem, that the king should take it to heart.

Нека не ми вменява господарят ми беззаконие, и нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми царят излизаше из Ерусалим, та да го тури царят в сърцето си;

20 F or I, your servant, know that I have sinned. Therefore here I am, the first to come today of all the house of Joseph to go down to meet my lord the king.”

защото аз слугата ти, познавам, че съгреших, затова, ето, дойдох днес пръв от целия Иосифов дом за да сляза и посрещна господаря си царя.

21 B ut Abishai the son of Zeruiah answered and said, “Shall not Shimei be put to death for this, because he cursed the Lord ’s anointed?”

Но Ависей Саруиният син, проговаряйки рече: Не трябва ли да бъде убит Семей, за гдето прокле Господния помазаник?

22 A nd David said, “What have I to do with you, you sons of Zeruiah, that you should be adversaries to me today? Shall any man be put to death today in Israel? For do I not know that today I am king over Israel?”

А Давид рече: Какво има между мен и вас, Саруини синове, та да ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит днес човек в Израиля? защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израиля?

23 T herefore the king said to Shimei, “You shall not die.” And the king swore to him. David and Mephibosheth Meet

И царят рече на Семея: Няма да умреш. И царят му се закле.

24 N ow Mephibosheth the son of Saul came down to meet the king. And he had not cared for his feet, nor trimmed his mustache, nor washed his clothes, from the day the king departed until the day he returned in peace.

Също и Сауловият син Мемфивостей слезе да посрещне царя. Той нито нозете си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня когато се върна с мир.

25 S o it was, when he had come to Jerusalem to meet the king, that the king said to him, “Why did you not go with me, Mephibosheth?”

А когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее?

26 A nd he answered, “My lord, O king, my servant deceived me. For your servant said, ‘I will saddle a donkey for myself, that I may ride on it and go to the king,’ because your servant is lame.

А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами; защото слугата ти рече: Ще си оседлая един осел за да се кача на него та да ида с царя, понеже слугата ти куца.

27 A nd he has slandered your servant to my lord the king, but my lord the king is like the angel of God. Therefore do what is good in your eyes.

И той е наклеветил слугата ти на господаря ми царя; но господарят ми царят е като Божий ангел; стори, прочее, коквото ти се вижда угодно.

28 F or all my father’s house were but dead men before my lord the king. Yet you set your servant among those who eat at your own table. Therefore what right have I still to cry out anymore to the king?”

Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт пред господаря ми царя; но при все това, ти постави слугата си между ония, които ядяха на трапезата ти. Затова, какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя?

29 S o the king said to him, “Why do you speak anymore of your matters? I have said, ‘You and Ziba divide the land.’”

И царят му рече: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.

30 T hen Mephibosheth said to the king, “Rather, let him take it all, inasmuch as my lord the king has come back in peace to his own house.” David’s Kindness to Barzillai

А Мемфивостей рече на царя: И всичките нека вземе той, тъй като господарят ми царят се е върнал в дома си с мир.

31 A nd Barzillai the Gileadite came down from Rogelim and went across the Jordan with the king, to escort him across the Jordan.

Тоже и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим та премина Иордан с царя, за да го изпрати оттатък Иордан.

32 N ow Barzillai was a very aged man, eighty years old. And he had provided the king with supplies while he stayed at Mahanaim, for he was a very rich man.

А Верзелай беше много стар, осемдесет години на възраст; и беше прехранвал царя, когато седеше в Маханаим, защото беше много богат човек.

33 A nd the king said to Barzillai, “Come across with me, and I will provide for you while you are with me in Jerusalem.”

И царят рече на Верзелая: Премини с мене, и ще те издържам при себе си в Ерусалим.

34 B ut Barzillai said to the king, “How long have I to live, that I should go up with the king to Jerusalem?

А Верзелай каза на царя: Колко е числото на годините на живота ми та да отида с царя в Ерусалим?

35 I am today eighty years old. Can I discern between the good and bad? Can your servant taste what I eat or what I drink? Can I hear any longer the voice of singing men and singing women? Why then should your servant be a further burden to my lord the king?

Днес съм осемдесет години на възраст. Мога ли да разчитам между добро и лошо? може ли слугата ти да усеща що яде или що пие? мога ли да чуя вече гласа на певците или на певиците? Защо, прочее, да бъде слугата ти още товар на господаря ми царя?

36 Y our servant will go a little way across the Jordan with the king. And why should the king repay me with such a reward?

Слугата ти е помислил да премине Иордан с царя само до малко разстояние; а защо царят да ми даде затова едно такова възнаграждение?

37 P lease let your servant turn back again, that I may die in my own city, near the grave of my father and mother. But here is your servant Chimham; let him cross over with my lord the king, and do for him what seems good to you.”

Нека се върне слугата ти, моля, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си; но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми царя; и стори с него както ти се вижда угодно.

38 A nd the king answered, “Chimham shall cross over with me, and I will do for him what seems good to you. Now whatever you request of me, I will do for you.”

И царят рече: Хамаам ще премине с мене; и аз ще му сторя каквото на тебе се вижда угодно; па и за тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мене.

39 T hen all the people went over the Jordan. And when the king had crossed over, the king kissed Barzillai and blessed him, and he returned to his own place. The Quarrel About the King

И така всичките люде преминаха Иордан. И когато беше преминал царят, царят целуна Верзелая и го благослови; и той се върна на мястото си.

40 N ow the king went on to Gilgal, and Chimham went on with him. And all the people of Judah escorted the king, and also half the people of Israel.

Царят, прочее, продължи пътя си до Галгал, и Хамаам замина с него; и всичките Юдови люде, както и половината от Израилевите люде, преведоха царя.

41 J ust then all the men of Israel came to the king, and said to the king, “Why have our brethren, the men of Judah, stolen you away and brought the king, his household, and all David’s men with him across the Jordan?”

И, ето, всичките Израилеви мъже дойдоха при царя та рекоха на царя: Защо те откраднаха братята ни Юдовите мъже, та преведоха царя и семейството му през Иордан и всичките Давидови мъже с него?

42 S o all the men of Judah answered the men of Israel, “Because the king is a close relative of ours. Why then are you angry over this matter? Have we ever eaten at the king’s expense? Or has he given us any gift?”

А всичките Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сродник; и защо се сърдите за това нещо? дали изядохме нещо от царя? или даде ли ни той някакъв дар?

43 A nd the men of Israel answered the men of Judah, and said, “We have ten shares in the king; therefore we also have more right to David than you. Why then do you despise us—were we not the first to advise bringing back our king?” Yet the words of the men of Judah were fiercer than the words of the men of Israel.

А Израилевите мъже, в отговор на Юдовите мъже, рекоха: Ние имаме десет части в царя, и даже имаме по-голямо право на Давида от вас; защо, прочее, ни презряхте? и не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.