От Луки 14 ~ Лука 14

picture

1 С лучилось Ему в субботу придти в дом одного из начальников фарисейских вкусить хлеба, и они наблюдали за Ним.

Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

2 И вот, предстал пред Него человек, страждущий водяною болезнью.

О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

3 П о сему случаю Иисус спросил законников и фарисеев: позволительно ли врачевать в субботу?

И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

4 О ни молчали. И, прикоснувшись, исцелил его и отпустил.

А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

5 П ри сем сказал им: если у кого из вас осёл или вол упадет в колодезь, не тотчас ли вытащит его и в субботу?

И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

6 И не могли отвечать Ему на это.

И не можаха да отговорят на това.

7 З амечая же, как званые выбирали первые места, сказал им притчу:

И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

8 к огда ты будешь позван кем на брак, не садись на первое место, чтобы не случился кто из званых им почетнее тебя,

Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

9 и звавший тебя и его, подойдя, не сказал бы тебе: уступи ему место; и тогда со стыдом должен будешь занять последнее место.

и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

10 Н о когда зван будешь, придя, садись на последнее место, чтобы звавший тебя, подойдя, сказал: друг! пересядь выше; тогда будет тебе честь пред сидящими с тобою,

Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

11 и бо всякий возвышающий сам себя унижен будет, а унижающий себя возвысится.

Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

12 С казал же и позвавшему Его: когда делаешь обед или ужин, не зови друзей твоих, ни братьев твоих, ни родственников твоих, ни соседей богатых, чтобы и они тебя когда не позвали, и не получил ты воздаяния.

Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

13 Н о, когда делаешь пир, зови нищих, увечных, хромых, слепых,

Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14 и блажен будешь, что они не могут воздать тебе, ибо воздастся тебе в воскресение праведных.

и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 У слышав это, некто из возлежащих с Ним сказал Ему: блажен, кто вкусит хлеба в Царствии Божием!

И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16 О н же сказал ему: один человек сделал большой ужин и звал многих,

А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17 и когда наступило время ужина, послал раба своего сказать званым: идите, ибо уже всё готово.

И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

18 И начали все, как бы сговорившись, извиняться. Первый сказал ему: я купил землю и мне нужно пойти посмотреть ее; прошу тебя, извини меня.

А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19 Д ругой сказал: я купил пять пар волов и иду испытать их; прошу тебя, извини меня.

Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

20 Т ретий сказал: я женился и потому не могу придти.

А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

21 И , возвратившись, раб тот донес о сем господину своему. Тогда, разгневавшись, хозяин дома сказал рабу своему: пойди скорее по улицам и переулкам города и приведи сюда нищих, увечных, хромых и слепых.

И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

22 И сказал раб: господин! исполнено, как приказал ты, и еще есть место.

И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

23 Г осподин сказал рабу: пойди по дорогам и изгородям и убеди придти, чтобы наполнился дом мой.

И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24 И бо сказываю вам, что никто из тех званых не вкусит моего ужина, ибо много званых, но мало избранных.

защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

25 С Ним шло множество народа; и Он, обратившись, сказал им:

А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

26 е сли кто приходит ко Мне и не возненавидит отца своего и матери, и жены и детей, и братьев и сестер, а притом и самой жизни своей, тот не может быть Моим учеником;

Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

27 и кто не несет креста своего и идёт за Мною, не может быть Моим учеником.

Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28 И бо кто из вас, желая построить башню, не сядет прежде и не вычислит издержек, имеет ли он, что нужно для совершения ее,

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

29 д абы, когда положит основание и не возможет совершить, все видящие не стали смеяться над ним,

Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

30 г оворя: этот человек начал строить и не мог окончить?

Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

31 И ли какой царь, идя на войну против другого царя, не сядет и не посоветуется прежде, силен ли он с десятью тысячами противостать идущему на него с двадцатью тысячами?

Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

32 И наче, пока тот еще далеко, он пошлет к нему посольство просить о мире.

Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33 Т ак всякий из вас, кто не отрешится от всего, что имеет, не может быть Моим учеником.

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

34 С оль--добрая вещь; но если соль потеряет силу, чем исправить ее?

Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

35 н и в землю, ни в навоз не годится; вон выбрасывают ее. Кто имеет уши слышать, да слышит!

Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!