1 Е сли я говорю языками человеческими и ангельскими, а любви не имею, то я--медь звенящая или кимвал звучащий.

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2 Е сли имею пророчества, и знаю все тайны, и имею всякое познание и всю веру, так что и горы переставлять, а не имею любви, --то я ничто.

И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3 И если я раздам все имение мое и отдам тело мое на сожжение, а любви не имею, нет мне в том никакой пользы.

И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.

4 Л юбовь долготерпит, милосердствует, любовь не завидует, любовь не превозносится, не гордится,

Любовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,

5 н е бесчинствует, не ищет своего, не раздражается, не мыслит зла,

не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

6 н е радуется неправде, а сорадуется истине;

не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7 в се покрывает, всему верит, всего надеется, все переносит.

всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

8 Л юбовь никогда не перестает, хотя и пророчества прекратятся, и языки умолкнут, и знание упразднится.

Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

9 И бо мы отчасти знаем, и отчасти пророчествуем;

Защото отчасти знаем и отчасти проракуваме;

10 к огда же настанет совершенное, тогда то, что отчасти, прекратится.

но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

11 К огда я был младенцем, то по-младенчески говорил, по-- младенчески мыслил, по-младенчески рассуждал; а как стал мужем, то оставил младенческое.

Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

12 Т еперь мы видим как бы сквозь стекло, гадательно, тогда же лицем к лицу; теперь знаю я отчасти, а тогда познаю, подобно как я познан.

Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.

13 А теперь пребывают сии три: вера, надежда, любовь; но любовь из них больше.

И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.