Деяния 7 ~ Деяния 7

picture

1 Т огда сказал первосвященник: так ли это?

О и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост преди Египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

2 Н о он сказал: мужи братия и отцы! послушайте. Бог славы явился отцу нашему Аврааму в Месопотамии, прежде переселения его в Харран,

А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраама когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече,

3 и сказал ему: выйди из земли твоей и из родства твоего и из дома отца твоего, и пойди в землю, которую покажу тебе.

О И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

4 Т огда он вышел из земли Халдейской и поселился в Харране; а оттуда, по смерти отца его, переселил его в сию землю, в которой вы ныне живете.

Тогава той излезе от Халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

5 И не дал ему на ней наследства ни на стопу ноги, а обещал дать ее во владение ему и потомству его по нем, когда еще был он бездетен.

И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

6 И сказал ему Бог, что потомки его будут переселенцами в чужой земле и будут в порабощении и притеснении лет четыреста.

И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, дето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7 Н о Я, сказал Бог, произведу суд над тем народом, у которого они будут в порабощении; и после того они выйдут и будут служить Мне на сем месте.

Но аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват: и подир това ще излязат и ще ми служат на това място.

8 И дал ему завет обрезания. По сем родил он Исаака и обрезал его в восьмой день; а Исаак Иакова, Иаков же двенадцать патриархов.

И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаака роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

9 П атриархи, по зависти, продали Иосифа в Египет; но Бог был с ним,

А патриарсите завидяха на Йосифа та го продадоха в Египет; Бог обаче беше с него,

10 и избавил его от всех скорбей его, и даровал мудрость ему и благоволение царя Египетского фараона, и поставил его начальником над Египтом и над всем домом своим.

и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

11 И пришел голод и великая скорбь на всю землю Египетскую и Ханаанскую, и отцы наши не находили пропитания.

И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

12 И аков же, услышав, что есть хлеб в Египте, послал отцов наших в первый раз.

А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

13 А когда (они пришли) во второй раз, Иосиф открылся братьям своим, и известен стал фараону род Иосифов.

и на втория път Йосиф се опозна на братята си, и Йосифовия род стана известен на Фараона.

14 И осиф, послав, призвал отца своего Иакова и все родство свое, душ семьдесят пять.

Йосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

15 И аков перешел в Египет, и скончался сам и отцы наши;

И тъй Яков слезе в Египет, дето умря, той и бащите ни;

16 и перенесены были в Сихем и положены во гробе, который купил Авраам ценою серебра у сынов Еммора Сихемова.

и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

17 А по мере, как приближалось время обетованию, о котором клялся Бог Аврааму, народ возрастал и умножался в Египте,

А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет,

18 д о тех пор, как восстал иной царь, который не знал Иосифа.

докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосифа.

19 С ей, ухищряясь против рода нашего, притеснял отцов наших, принуждая их бросать детей своих, чтобы не оставались в живых.

Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им за да не остават живи.

20 В это время родился Моисей, и был прекрасен пред Богом. Три месяца он был питаем в доме отца своего.

В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

21 А когда был брошен, взяла его дочь фараонова и воспитала его у себя, как сына.

И когато го хвърлиха, фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

22 И научен был Моисей всей мудрости Египетской, и был силен в словах и делах.

И Моисей биде научен на всичката Египетска мъдрост; и бе силен в слово и в дело.

23 К огда же исполнилось ему сорок лет, пришло ему на сердце посетить братьев своих, сынов Израилевых.

А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си Изриляните.

24 И , увидев одного из них обижаемого, вступился и отмстил за оскорбленного, поразив Египтянина.

И бидейки, един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази Египтянина.

25 О н думал, поймут братья его, что Бог рукою его дает им спасение; но они не поняли.

мислейки, че братята му ще разберат какво Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те не разбраха.

26 Н а следующий день, когда некоторые из них дрались, он явился и склонял их к миру, говоря: вы братья; зачем обижаете друг друга?

На утрешния ден той им се яви когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза, Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един, друг?

27 Н о обижающий ближнего оттолкнул его, сказав: кто тебя поставил начальником и судьею над нами?

А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече, Кой те е поставил началник и съдия над нас?

28 Н е хочешь ли ты убить и меня, как вчера убил Египтянина?

И мене ли искаш да убиеш както уби вчера Египтянина?

29 О т сих слов Моисей убежал и сделался пришельцем в земле Мадиамской, где родились от него два сына.

Поради тая дума, Мойсей побягна, и стана пришелец в Мадиамската земя, дето роди двама сина.

30 П о исполнении сорока лет явился ему в пустыне горы Синая Ангел Господень в пламени горящего тернового куста.

И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

31 М оисей, увидев, дивился видению; а когда подходил рассмотреть, был к нему глас Господень:

А Мойсей, като видя гледката, почуди и се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господ,

32 Я Бог отцов твоих, Бог Авраама и Бог Исаака и Бог Иакова. Моисей, объятый трепетом, не смел смотреть.

"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

33 И сказал ему Господь: сними обувь с ног твоих, ибо место, на котором ты стоишь, есть земля святая.

И Господ му рече, "изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

34 Я вижу притеснение народа Моего в Египте, и слышу стенание его, и нисшел избавить его: итак пойди, Я пошлю тебя в Египет.

Видях, видях злостраданието на людете, които са в Египет, чух стенанието им, слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

35 С его Моисея, которого они отвергли, сказав: кто тебя поставил начальником и судьею? сего Бог чрез Ангела, явившегося ему в терновом кусте, послал начальником и избавителем.

Този Моисей, когото бяха отказали да приемат като му рекоха, Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

36 С ей вывел их, сотворив чудеса и знамения в земле Египетской, и в Чермном море, и в пустыне в продолжение сорока лет.

Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море, и в пустинята през четиридесет години.

37 Э то тот Моисей, который сказал сынам Израилевым: Пророка воздвигнет вам Господь Бог ваш из братьев ваших, как меня; Его слушайте.

Това е същия Моисей, който рече на израиляните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене".

38 Э то тот, который был в собрании в пустыне с Ангелом, говорившим ему на горе Синае, и с отцами нашими, и который принял живые слова, чтобы передать нам,

Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;

39 к оторому отцы наши не хотели быть послушными, но отринули его и обратились сердцами своими к Египту,

когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

40 с казав Аарону: сделай нам богов, которые предшествовали бы нам; ибо с Моисеем, который вывел нас из земли Египетской, не знаем, что случилось.

казвайки на Аарона, "Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

41 И сделали в те дни тельца, и принесли жертву идолу, и веселились перед делом рук своих.

И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола, и се веселяха в това, което техните ръце бяха направили.

42 Б ог же отвратился и оставил их служить воинству небесному, как написано в книге пророков: дом Израилев! приносили ли вы Мне заколения и жертвы в продолжение сорока лет в пустыне?

Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: _

43 В ы приняли скинию Молохову и звезду бога вашего Ремфана, изображения, которые вы сделали, чтобы поклоняться им: и Я переселю вас далее Вавилона.

Напротив, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които си направихте за да им се кланяте; Затова ще ви преселя оттатък Вавилон".

44 С киния свидетельства была у отцов наших в пустыне, как повелел Говоривший Моисею сделать ее по образцу, им виденному.

Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда оня, който каза на Мойсея да я направи по образа който бе видял;

45 О тцы наши с Иисусом, взяв ее, внесли во владения народов, изгнанных Богом от лица отцов наших. до дней Давида.

която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи: и така стоеше до дните на Давида,

46 С ей обрел благодать пред Богом и молил, найти жилище Богу Иакова.

който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

47 С оломон же построил Ему дом.

А Соломон му построи дом.

48 Н о Всевышний не в рукотворенных храмах живет, как говорит пророк:

Но всевишния не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророка: _

49 Н ебо--престол Мой, и земля--подножие ног Моих. Какой дом созиждете Мне, говорит Господь, или какое место для покоя Моего?

"Небето ми е престол, А земята е мое подножие; Какъв дом ще построите за мене? Казва Господ, Или какво е мястото за моя покой?"

50 Н е Моя ли рука сотворила всё сие?

Не направи ли моята ръка всичко това?

51 Ж естоковыйные! люди с необрезанным сердцем и ушами! вы всегда противитесь Духу Святому, как отцы ваши, так и вы.

Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

52 К ого из пророков не гнали отцы ваши? Они убили предвозвестивших пришествие Праведника, Которого предателями и убийцами сделались ныне вы, --

Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на тогова Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци,

53 в ы, которые приняли закон при служении Ангелов и не сохранили.

вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

54 С лушая сие, они рвались сердцами своими и скрежетали на него зубами.

А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него.

55 С тефан же, будучи исполнен Духа Святаго, воззрев на небо, увидел славу Божию и Иисуса, стоящего одесную Бога,

А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

56 и сказал: вот, я вижу небеса отверстые и Сына Человеческого, стоящего одесную Бога.

И Рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

57 Н о они, закричав громким голосом, затыкали уши свои, и единодушно устремились на него,

Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

58 и , выведя за город, стали побивать его камнями. Свидетели же положили свои одежды у ног юноши, именем Савла,

И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

59 и побивали камнями Стефана, который молился и говорил: Господи Иисусе! приими дух мой.

И хвърлиха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

60 И , преклонив колени, воскликнул громким голосом: Господи! не вмени им греха сего. И, сказав сие, почил.

И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.