1 В от закон о жертве повинности: это великая святыня;

Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.

2 ж ертву повинности должно заколать на том месте, где заколается всесожжение, и кровью ее кропить на жертвенник со всех сторон;

На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара изоколо.

3 д олжен представить из нее весь тук, курдюк и тук, покрывающий внутренности,

От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,

4 и обе почки и тук, который на них, который на стегнах, и сальник, который на печени; с почками пусть он отделит сие;

двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (която да извади до бъбреците;)

5 и сожжет сие священник на жертвеннике в жертву Господу: это жертва повинности.

и свещеникът да ги изгори на олтара за жертвата чрез огън Господу; това е принос за престъпление.

6 В есь мужеский пол священнического рода может есть ее; на святом месте должно есть ее: это великая святыня.

Всеки от мъжки пол между свещеническите семейства да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.

7 К ак о жертве за грех, так и о жертве повинности закон один: она принадлежит священнику, который очищает посредством ее.

Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.

8 И когда священник приносит чью-нибудь жертву всесожжения, кожа от всесожжения, которое он приносит, принадлежит священнику;

А който свещеник принася някому приноса за всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.

9 и всякое приношение хлебное, которое печено в печи, и всякое приготовленное в горшке или на сковороде, принадлежит священнику, приносящему его;

И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.

10 и всякое приношение хлебное, смешанное с елеем и сухое, принадлежит всем сынам Аароновым, как одному, так и другому.

А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.

11 В от закон о жертве мирной, которую приносят Господу:

Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:

12 е сли кто в благодарность приносит ее, то при жертве благодарности он должен принести пресные хлебы, смешанные с елеем, и пресные лепешки, помазанные елеем, и пшеничную муку, напитанную, хлебы, смешанные с елеем;

ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и с безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.

13 к роме лепешек пусть он приносит в приношение свое квасный хлеб, при мирной жертве благодарной;

А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.

14 о дно что-нибудь из всего приношения своего пусть принесет он в возношение Господу: это принадлежит священнику, кропящему кровью мирной жертвы;

И от приноса си да принесе по едно от всичките тия неща принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.

15 м ясо мирной жертвы благодарности должно съесть в день приношения ее, не должно оставлять от него до утра.

И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.

16 Е сли же кто приносит жертву по обету, или от усердия, то жертву его должно есть в день приношения, и на другой день оставшееся от нее есть можно,

Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;

17 а оставшееся от жертвенного мяса к третьему дню должно сжечь на огне;

но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.

18 е сли же будут есть мясо мирной жертвы на третий день, то она не будет благоприятна; кто ее принесет, тому ни во что не вменится: это осквернение, и кто будет есть ее, тот понесет на себе грех;

И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.

19 м яса сего, если оно прикоснется к чему-либо нечистому, не должно есть, но должно сжечь его на огне; а мясо чистое может есть всякий чистый;

Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от неоскверненото месо да яде всеки, който е чист;

20 е сли же какая душа, имея на себе нечистоту, будет есть мясо мирной жертвы Господней, то истребится душа та из народа своего;

но оня човек който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

21 и если какая душа, прикоснувшись к чему-нибудь нечистому, к нечистоте человеческой, или к нечистому скоту, или какому-нибудь нечистому гаду, будет есть мясо мирной жертвы Господней, то истребится душа та из народа своего.

Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

22 И сказал Господь Моисею, говоря:

Господ още говори на Моисея, казвайки:

23 с кажи сынам Израилевым: никакого тука ни из вола, ни из овцы, ни из козла не ешьте.

Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.

24 Т ук из мертвого и тук из растерзанного зверем можно употреблять на всякое дело; а есть не ешьте его;

Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка друга нужда, но никак да не ядете от нея.

25 и бо, кто будет есть тук из скота, который приносится в жертву Господу, истребится душа та из народа своего;

Защото който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.

26 и никакой крови не ешьте во всех жилищах ваших ни из птиц, ни из скота;

И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.

27 а кто будет есть какую-нибудь кровь, истребится душа та из народа своего.

Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

28 И сказал Господь Моисею, говоря:

Господ още говори на Моисея, казвайки:

29 с кажи сынам Израилевым: кто представляет мирную жертву свою Господу, тот из мирной жертвы часть должен принести в приношение Господу;

Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.

30 с воими руками должен он принести в жертву Господу: тук с грудью должен он принести, потрясая грудь пред лицем Господним;

Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.

31 т ук сожжет священник на жертвеннике, а грудь принадлежит Аарону и сынам его;

А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.

32 и правое плечо, как возношение, из мирных жертв ваших отдавайте священнику:

И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.

33 к то из сынов Аароновых приносит кровь из мирной жертвы и тук, тому и правое плечо на долю;

Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.

34 и бо Я беру от сынов Израилевых из мирных жертв их грудь потрясания и плечо возношения, и отдаю их Аарону священнику и сынам его в вечный участок от сынов Израилевых.

Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.

35 В от участок Аарону и участок сынам его из жертв Господних со дня, когда они предстанут пред Господа для священнодействия,

Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и синовете му, поради помазването им, в деня когато представи синовете си, за да свещенодействуват Господу,

36 к оторый повелел Господь давать им со дня помазания их от сынов Израилевых. вечное постановление в роды их. --

който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня когато ги помаза. Това е тяхно вечно право във всичките им поколения.

37 В от закон о всесожжении, о приношении хлебном, о жертве за грех, о жертве повинности, о жертве посвящения и о жертве мирной,

Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,

38 к оторый дал Господь Моисею на горе Синае, когда повелел сынам Израилевым, в пустыне Синайской, приносить Господу приношения их.

който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.