1 И аков, раб Бога и Господа Иисуса Христа, двенадцати коленам, находящимся в рассеянии, --радоваться.

Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.

2 С великою радостью принимайте, братия мои, когда впадаете в различные искушения,

Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

3 з ная, что испытание вашей веры производит терпение;

като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

4 т ерпение же должно иметь совершенное действие, чтобы вы были совершенны во всей полноте, без всякого недостатка.

А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

5 Е сли же у кого из вас недостает мудрости, да просит у Бога, дающего всем просто и без упреков, --и дастся ему.

Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

6 Н о да просит с верою, нимало не сомневаясь, потому что сомневающийся подобен морской волне, ветром поднимаемой и развеваемой.

Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

7 Д а не думает такой человек получить что-нибудь от Господа.

Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

8 Ч еловек с двоящимися мыслями не тверд во всех путях своих.

понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.

9 Д а хвалится брат униженный высотою своею,

Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

10 а богатый--унижением своим, потому что он прейдет, как цвет на траве.

а богатият_

11 В осходит солнце, зной, и зноем иссушает траву, цвет ее опадает, исчезает красота вида ее; так увядает и богатый в путях своих.

Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

12 Б лажен человек, который переносит искушение, потому что, быв испытан, он получит венец жизни, который обещал Господь любящим Его.

Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

13 В искушении никто не говори: Бог меня искушает; потому что Бог не искушается злом и Сам не искушает никого,

Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.

14 н о каждый искушается, увлекаясь и обольщаясь собственною похотью;

А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

15 п охоть же, зачав, рождает грех, а сделанный грех рождает смерть.

и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.

16 Н е обманывайтесь, братия мои возлюбленные.

Не се заблуждавайте, любезни мои братя;

17 В сякое даяние доброе и всякий дар совершенный нисходит свыше, от Отца светов, у Которого нет изменения и ни тени перемены.

Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.

18 В осхотев, родил Он нас словом истины, чтобы нам быть некоторым начатком Его созданий.

От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

19 И так, братия мои возлюбленные, всякий человек да будет скор на слышание, медлен на слова, медлен на гнев,

Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

20 и бо гнев человека не творит правды Божией.

защото човешкия гняв не върши Божията правда.

21 П осему, отложив всякую нечистоту и остаток злобы, в кротости примите насаждаемое слово, могущее спасти ваши души.

Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,

22 Б удьте же исполнители слова, а не слышатели только, обманывающие самих себя.

Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

23 И бо, кто слушает слово и не исполняет, тот подобен человеку, рассматривающему природные черты лица своего в зеркале:

Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

24 о н посмотрел на себя, отошел и тотчас забыл, каков он.

понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.

25 Н о кто вникнет в закон совершенный, свободы, и пребудет в нем, тот, будучи не слушателем забывчивым, но исполнителем дела, блажен будет в своем действии.

Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

26 Е сли кто из вас думает, что он благочестив, и не обуздывает своего языка, но обольщает свое сердце, у того пустое благочестие.

Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

27 Ч истое и непорочное благочестие пред Богом и Отцем есть то, чтобы призирать сирот и вдов в их скорбях и хранить себя неоскверненным от мира.

Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.