1 ( 40-20) Можешь ли ты удою вытащить левиафана и веревкою схватить за язык его?

Можеш ли да извлечеш крокодила+ с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?

2 ( 40-21) вденешь ли кольцо в ноздри его? проколешь ли иглою челюсть его?

Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?

3 ( 40-22) будет ли он много умолять тебя и будет ли говорить с тобою кротко?

Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?

4 ( 40-23) сделает ли он договор с тобою, и возьмешь ли его навсегда себе в рабы?

Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?

5 ( 40-24) станешь ли забавляться им, как птичкою, и свяжешь ли его для девочек твоих?

Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?

6 ( 40-25) будут ли продавать его товарищи ловли, разделят ли его между Хананейскими купцами?

Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

7 ( 40-26) можешь ли пронзить кожу его копьем и голову его рыбачьею острогою?

Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?

8 ( 40-27) Клади на него руку твою, и помни о борьбе: вперед не будешь.

Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.

9 ( 41-1) Надежда тщетна: не упадешь ли от одного взгляда его?

Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?

10 ( 41-2) Нет столь отважного, который осмелился бы потревожить его; кто же может устоять перед Моим лицем?

Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

11 ( 41-3) Кто предварил Меня, чтобы Мне воздавать ему? под всем небом все Мое.

Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.

12 ( 41-4) Не умолчу о членах его, о силе и красивой соразмерности их.

Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.

13 ( 41-5) Кто может открыть верх одежды его, кто подойдет к двойным челюстям его?

Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти+?

14 ( 41-6) Кто может отворить двери лица его? круг зубов его--ужас;

Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.

15 ( 41-7) крепкие щиты его--великолепие; они скреплены как бы твердою печатью;

Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;

16 ( 41-8) один к другому прикасается близко, так что и воздух не проходит между ними;

Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;

17 ( 41-9) один с другим лежат плотно, сцепились и не раздвигаются.

Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.

18 ( 41-10) От его чихания показывается свет; глаза у него как ресницы зари;

Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.

19 ( 41-11) из пасти его выходят пламенники, выскакивают огненные искры;

Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.

20 ( 41-12) из ноздрей его выходит дым, как из кипящего горшка или котла.

Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

21 ( 41-13) Дыхание его раскаляет угли, и из пасти его выходит пламя.

Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.

22 ( 41-14) На шее его обитает сила, и перед ним бежит ужас.

На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.

23 ( 41-15) Мясистые части тела его сплочены между собою твердо, не дрогнут.

Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.

24 ( 41-16) Сердце его твердо, как камень, и жестко, как нижний жернов.

Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.

25 ( 41-17) Когда он поднимается, силачи в страхе, совсем теряются от ужаса.

Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.

26 ( 41-18) Меч, коснувшийся его, не устоит, ни копье, ни дротик, ни латы.

Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.

27 ( 41-19) Железо он считает за солому, медь--за гнилое дерево.

Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.

28 ( 41-20) Дочь лука не обратит его в бегство; пращные камни обращаются для него в плеву.

Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;

29 ( 41-21) Булава считается у него за соломину; свисту дротика он смеется.

Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.

30 ( 41-22) Под ним острые камни, и он на острых камнях лежит в грязи.

Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;

31 ( 41-23) Он кипятит пучину, как котел, и море претворяет в кипящую мазь;

Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.

32 ( 41-24) оставляет за собою светящуюся стезю; бездна кажется сединою.

Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

33 ( 41-25) Нет на земле подобного ему; он сотворен бесстрашным;

На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.

34 ( 41-26) на все высокое смотрит смело; он царь над всеми сынами гордости.

Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.