1 C anst thou draw out leviathan with a fishhook? Or press down his tongue with a cord?
Можеш ли да извлечеш крокодила+ с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 C anst thou put a rope into his nose? Or pierce his jaw through with a hook?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 W ill he make many supplications unto thee? Or will he speak soft words unto thee?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 W ill he make a covenant with thee, That thou shouldest take him for a servant for ever?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 W ilt thou play with him as with a bird? Or wilt thou bind him for thy maidens?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 W ill the bands of fishermen make traffic of him? Will they part him among the merchants?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 C anst thou fill his skin with barbed irons, Or his head with fish-spears?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 L ay thy hand upon him; Remember the battle, and do so no more.
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 B ehold, the hope of him is in vain: Will not one be cast down even at the sight of him?
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 N one is so fierce that he dare stir him up; Who then is he that can stand before me?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 W ho hath first given unto me, that I should repay him? Whatsoever is under the whole heaven is mine.
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 I will not keep silence concerning his limbs, Nor his mighty strength, nor his goodly frame.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 W ho can strip off his outer garment? Who shall come within his jaws?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти+?
14 W ho can open the doors of his face? Round about his teeth is terror.
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 H is strong scales are his pride, Shut up together as with a close seal.
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 O ne is so near to another, That no air can come between them.
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 T hey are joined one to another; They stick together, so that they cannot be sundered.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 H is sneezings flash forth light, And his eyes are like the eyelids of the morning.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 O ut of his mouth go burning torches, And sparks of fire leap forth.
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 O ut of his nostrils a smoke goeth, As of a boiling pot and burning rushes.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 H is breath kindleth coals, And a flame goeth forth from his mouth.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 I n his neck abideth strength, And terror danceth before him.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 T he flakes of his flesh are joined together: They are firm upon him; they cannot be moved.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 H is heart is as firm as a stone; Yea, firm as the nether millstone.
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 W hen he raiseth himself up, the mighty are afraid: By reason of consternation they are beside themselves.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 I f one lay at him with the sword, it cannot avail; Nor the spear, the dart, nor the pointed shaft.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 H e counteth iron as straw, And brass as rotten wood.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 T he arrow cannot make him flee: Sling-stones are turned with him into stubble.
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 C lubs are counted as stubble: He laugheth at the rushing of the javelin.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 H is underparts are like sharp potsherds: He spreadeth as it were a threshing-wain upon the mire.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 H e maketh the deep to boil like a pot: He maketh the sea like a pot of ointment.
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 H e maketh a path to shine after him; One would think the deep to be hoary.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 U pon earth there is not his like, That is made without fear.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 H e beholdeth everything that is high: He is king over all the sons of pride.
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.