1 B etter is a dry morsel, and quietness therewith, Than a house full of feasting with strife.

По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

2 A servant that dealeth wisely shall have rule over a son that causeth shame, And shall have part in the inheritance among the brethren.

Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.

3 T he refining pot is for silver, and the furnace for gold; But Jehovah trieth the hearts.

Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

4 A n evil-doer giveth heed to wicked lips; And a liar giveth ear to a mischievous tongue.

Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

5 W hoso mocketh the poor reproacheth his Maker; And he that is glad at calamity shall not be unpunished.

Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

6 C hildren's children are the crown of old men; And the glory of children are their fathers.

Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

7 E xcellent speech becometh not a fool; Much less do lying lips a prince.

Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

8 A bribe is as a precious stone in the eyes of him that hath it; Whithersoever it turneth, it prospereth.

Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.

9 H e that covereth a transgression seeketh love; But he that harpeth on a matter separateth chief friends.

Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

10 A rebuke entereth deeper into one that hath understanding Than a hundred stripes into a fool.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

11 A n evil man seeketh only rebellion; Therefore a cruel messenger shall be sent against him.

Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

12 L et a bear robbed of her whelps meet a man, Rather than a fool in his folly.

По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

13 W hoso rewardeth evil for good, Evil shall not depart from his house.

Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

14 T he beginning of strife is as when one letteth out water: Therefore leave off contention, before there is quarrelling.

Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

15 H e that justifieth the wicked, and he that condemneth the righteous, Both of them alike are an abomination to Jehovah.

Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

16 W herefore is there a price in the hand of a fool to buy wisdom, Seeing he hath no understanding?

Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

17 A friend loveth at all times; And a brother is born for adversity.

Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.

18 A man void of understanding striketh hands, And becometh surety in the presence of his neighbor.

Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

19 H e loveth transgression that loveth strife: He that raiseth high his gate seeketh destruction.

Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

20 H e that hath a wayward heart findeth no good; And he that hath a perverse tongue falleth into mischief.

Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.

21 H e that begetteth a fool doeth it to his sorrow; And the father of a fool hath no joy.

Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

22 A cheerful heart is a good medicine; But a broken spirit drieth up the bones.

Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

23 A wicked man receiveth a bribe out of the bosom, To pervert the ways of justice.

Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

24 W isdom is before the face of him that hath understanding; But the eyes of a fool are in the ends of the earth.

Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

25 A foolish son is a grief to his father, And bitterness to her that bare him.

Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

26 A lso to punish the righteous is not good, Nor to smite the noble for their uprightness.

Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.

27 H e that spareth his words hath knowledge; And he that is of a cool spirit is a man of understanding.

Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

28 E ven a fool, when he holdeth his peace, is counted wise; When he shutteth his lips, he is esteemed as prudent.

Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.