1 T hen I returned and saw all the oppressions that are done under the sun: and, behold, the tears of such as were oppressed, and they had no comforter; and on the side of their oppressors there was power; but they had no comforter.

Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

2 W herefore I praised the dead that have been long dead more than the living that are yet alive;

За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

3 y ea, better than them both did I esteem him that hath not yet been, who hath not seen the evil work that is done under the sun.

А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4 T hen I saw all labor and every skilful work, that for this a man is envied of his neighbor. This also is vanity and a striving after wind.

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.

5 T he fool foldeth his hands together, and eateth his own flesh.

Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

6 B etter is a handful, with quietness, than two handfuls with labor and striving after wind.

И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.

7 T hen I returned and saw vanity under the sun.

Тогава изново видях само суета под слънцето.

8 T here is one that is alone, and he hath not a second; yea, he hath neither son nor brother; yet is there no end of all his labor, neither are his eyes satisfied with riches. For whom then, saith he, do I labor, and deprive my soul of good? This also is vanity, yea, it is a sore travail.

Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

9 T wo are better than one, because they have a good reward for their labor.

По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

10 F or if they fall, the one will lift up his fellow; but woe to him that is alone when he falleth, and hath not another to lift him up.

Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.

11 A gain, if two lie together, then they have warmth; but how can one be warm alone?

И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък ?

12 A nd if a man prevail against him that is alone, two shall withstand him; and a threefold cord is not quickly broken.

И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

13 B etter is a poor and wise youth than an old and foolish king, who knoweth not how to receive admonition any more.

По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

14 F or out of prison he came forth to be king; yea, even in his kingdom he was born poor.

Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

15 I saw all the living that walk under the sun, that they were with the youth, the second, that stood up in his stead.

Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16 T here was no end of all the people, even of all them over whom he was: yet they that come after shall not rejoice in him. Surely this also is vanity and a striving after wind.

Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.