1 N ow after these things the Lord appointed seventy others, and sent them two and two before his face into every city and place, whither he himself was about to come.

След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.

2 A nd he said unto them, The harvest indeed is plenteous, but the laborers are few: pray ye therefore the Lord of the harvest, that he send forth laborers into his harvest.

И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

3 G o your ways; behold, I send you forth as lambs in the midst of wolves.

Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

4 C arry no purse, no wallet, no shoes; and salute no man on the way.

Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

5 A nd into whatsoever house ye shall enter, first say, Peace be to this house.

И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

6 A nd if a son of peace be there, your peace shall rest upon him: but if not, it shall turn to you again.

И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

7 A nd in that same house remain, eating and drinking such things as they give: for the laborer is worthy of his hire. Go not from house to house.

И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

8 A nd into whatsoever city ye enter, and they receive you, eat such things as are set before you:

И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

9 a nd heal the sick that are therein, and say unto them, The kingdom of God is come nigh unto you.

и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

10 B ut into whatsoever city ye shall enter, and they receive you not, go out into the streets thereof and say,

А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

11 E ven the dust from your city, that cleaveth to our feet, we wipe off against you: nevertheless know this, that the kingdom of God is come nigh.

И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

12 I say unto you, it shall be more tolerable in that day for Sodom, than for that city.

Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.

13 W oe unto thee, Chorazin! woe unto thee, Bethsaida! for if the mighty works had been done in Tyre and Sidon, which were done in you, they would have repented long ago, sitting in sackcloth and ashes.

Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

14 B ut it shall be more tolerable for Tyre and Sidon in the judgment, than for you.

Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

15 A nd thou, Capernaum, shalt thou be exalted unto heaven? thou shalt be brought down unto Hades.

И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш.

16 H e that heareth you heareth me; and he that rejecteth you rejecteth me; and he that rejecteth me rejecteth him that sent me.

Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

17 A nd the seventy returned with joy, saying, Lord, even the demons are subject unto us in thy name.

И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

18 A nd he said unto them, I beheld Satan fallen as lightning from heaven.

А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.

19 B ehold, I have given you authority to tread upon serpents and scorpions, and over all the power of the enemy: and nothing shall in any wise hurt you.

Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

20 N evertheless in this rejoice not, that the spirits are subject unto you; but rejoice that your names are written in heaven.

Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

21 I n that same hour he rejoiced in the Holy Spirit, and said, I thank thee, O Father, Lord of heaven and earth, that thou didst hide these things from the wise and understanding, and didst reveal them unto babes: yea, Father; for so it was well-pleasing in thy sight.

В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

22 A ll things have been delivered unto me of my Father: and no one knoweth who the Son is, save the Father; and who the Father is, save the Son, and he to whomsoever the Son willeth to reveal him.

Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

23 A nd turning to the disciples, he said privately, Blessed are the eyes which see the things that ye see:

И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

24 f or I say unto you, that many prophets and kings desired to see the things which ye see, and saw them not; and to hear the things which ye hear, and heard them not.

Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.

25 A nd behold, a certain lawyer stood up and made trial of him, saying, Teacher, what shall I do to inherit eternal life?

И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

26 A nd he said unto him, What is written in the law? how readest thou?

А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

27 A nd he answering said, Thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thy strength, and with all thy mind; and thy neighbor as thyself.

А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

28 A nd he said unto him, Thou hast answered right: this do, and thou shalt live.

Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

29 B ut he, desiring to justify himself, said unto Jesus, And who is my neighbor?

Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

30 J esus made answer and said, A certain man was going down from Jerusalem to Jericho; and he fell among robbers, who both stripped him and beat him, and departed, leaving him half dead.

В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

31 A nd by chance a certain priest was going down that way: and when he saw him, he passed by on the other side.

А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

32 A nd in like manner a Levite also, when he came to the place, and saw him, passed by on the other side.

Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

33 B ut a certain Samaritan, as he journeyed, came where he was: and when he saw him, he was moved with compassion,

Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,

34 a nd came to him, and bound up his wounds, pouring on them oil and wine; and he set him on his own beast, and brought him to an inn, and took care of him.

приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.

35 A nd on the morrow he took out two shillings, and gave them to the host, and said, Take care of him; and whatsoever thou spendest more, I, when I come back again, will repay thee.

И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

36 W hich of these three, thinkest thou, proved neighbor unto him that fell among the robbers?

Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

37 A nd he said, He that showed mercy on him. And Jesus said unto him, Go, and do thou likewise.

Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!

38 N ow as they went on their way, he entered into a certain village: and a certain woman named Martha received him into her house.

И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

39 A nd she had a sister called Mary, who also sat at the Lord's feet, and heard his word.

Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

40 B ut Martha was cumbered about much serving; and she came up to him, and said, Lord, dost thou not care that my sister did leave me to serve alone? bid her therefore that she help me.

А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.

41 B ut the Lord answered and said unto her, Martha, Martha, thou art anxious and troubled about many things:

Но Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,

42 b ut one thing is needful: for Mary hath chosen the good part, which shall not be taken away from her.

но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.