1 N ow there were some present at that very season who told him of the Galilaeans, whose blood Pilate had mingled with their sacrifices.

В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

2 A nd he answered and said unto them, Think ye that these Galilaeans were sinners above all the Galilaeans, because they have suffered these things?

И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

3 I tell you, Nay: but, except ye repent, ye shall all in like manner perish.

Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.

4 O r those eighteen, upon whom the tower in Siloam fell, and killed them, think ye that they were offenders above all the men that dwell in Jerusalem?

Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

5 I tell you, Nay: but, except ye repent, ye shall all likewise perish.

Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

6 A nd he spake this parable; A certain man had a fig tree planted in his vineyard; and he came seeking fruit thereon, and found none.

Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

7 A nd he said unto the vinedresser, Behold, these three years I come seeking fruit on this fig tree, and find none: cut it down; why doth it also cumber the ground?

И рече на лозаря: Ето, три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

8 A nd he answering saith unto him, Lord, let it alone this year also, till I shall dig about it, and dung it:

А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

9 a nd if it bear fruit thenceforth, well; but if not, thou shalt cut it down.

и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

10 A nd he was teaching in one of the synagogues on the sabbath day.

И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

11 A nd behold, a woman that had a spirit of infirmity eighteen years; and she was bowed together, and could in no wise lift herself up.

и ето една жена, която имаше дух, който - беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

12 A nd when Jesus saw her, he called her, and said to her, Woman, thou art loosed from thine infirmity.

А Исус, като я видя, повика я и рече -: Жено, освободена си от немощта си.

13 A nd he laid his hands upon her: and immediately she was made straight, and glorified God.

И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

14 A nd the ruler of the synagogue, being moved with indignation because Jesus had healed on the sabbath, answered and said to the multitude, There are six days in which men ought to work: in them therefore come and be healed, and not on the day of the sabbath.

А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

15 B ut the Lord answered him, and said, Ye hypocrites, doth not each one of you on the sabbath loose his ox or his ass from the stall, and lead him away to watering?

Но Господ в отговор му рече: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осеела си от яслите и го завежда да го напоява?

16 A nd ought not this woman, being a daughter of Abraham, whom Satan had bound, lo, these eighteen years, to have been loosed from this bond on the day of the sabbath?

А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

17 A nd as he said these things, all his adversaries were put to shame: and all the multitude rejoiced for all the glorious things that were done by him.

И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

18 H e said therefore, Unto what is the kingdom of God like? and whereunto shall I liken it?

Каза прочее: На какво прилича Божието царство? И на що да го уподобя?

19 I t is like unto a grain of mustard seed, which a man took, and cast into his own garden; and it grew, and became a tree; and the birds of the heaven lodged in the branches thereof.

Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

20 A nd again he said, Whereunto shall I liken the kingdom of God?

И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

21 I t is like unto leaven, which a woman took and hid in three measures of meal, till it was all leavened.

Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

22 A nd he went on his way through cities and villages, teaching, and journeying on unto Jerusalem.

И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

23 A nd one said unto him, Lord, are they few that are saved? And he said unto them,

И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А Той им каза:

24 S trive to enter in by the narrow door: for many, I say unto you, shall seek to enter in, and shall not be able.

Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,

25 W hen once the master of the house is risen up, and hath shut to the door, and ye begin to stand without, and to knock at the door, saying, Lord, open to us; and he shall answer and say to you, I know you not whence ye are;

след като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

26 t hen shall ye begin to say, We did eat and drink in thy presence, and thou didst teach in our streets;

Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици Си поучавал.

27 a nd he shall say, I tell you, I know not whence ye are; depart from me, all ye workers of iniquity.

А Той рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

28 T here shall be the weeping and the gnashing of teeth, when ye shall see Abraham, and Isaac, and Jacob, and all the prophets, in the kingdom of God, and yourselves cast forth without.

Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

29 A nd they shall come from the east and west, and from the north and south, and shall sit down in the kingdom of God.

И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.

30 A nd behold, there are last who shall be first, and there are first who shall be last.

И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

31 I n that very hour there came certain Pharisees, saying to him, Get thee out, and go hence: for Herod would fain kill thee.

В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди Си оттук, защото Ирод иска да Те убие.

32 A nd he said unto them, Go and say to that fox, Behold, I cast out demons and perform cures to-day and to-morrow, and the third day I am perfected.

И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

33 N evertheless I must go on my way to-day and to-morrow and the day following: for it cannot be that a prophet perish out of Jerusalem.

Обаче трябва днес и утре, и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

34 O Jerusalem, Jerusalem, that killeth the prophets, and stoneth them that are sent unto her! how often would I have gathered thy children together, even as a hen gathereth her own brood under her wings, and ye would not!

Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си, под крилете си, но не искахте!

35 B ehold, your house is left unto you desolate: and I say unto you, Ye shall not see me, until ye shall say, Blessed is he that cometh in the name of the Lord.

Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен, Който иде в Господното име.