1 G ive ear, O my people, to my law: Incline your ears to the words of my mouth.

(По слав. 77). Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.

2 I will open my mouth in a parable; I will utter dark sayings of old,

Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

3 W hich we have heard and known, And our fathers have told us.

Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

4 W e will not hide them from their children, Telling to the generation to come the praises of Jehovah, And his strength, and his wondrous works that he hath done.

Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,

5 F or he established a testimony in Jacob, And appointed a law in Israel, Which he commanded our fathers, That they should make them known to their children;

Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,

6 T hat the generation to come might know them, even the children that should be born; Who should arise and tell them to their children,

За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.

7 T hat they might set their hope in God, And not forget the works of God, But keep his commandments,

За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

8 A nd might not be as their fathers, A stubborn and rebellious generation, A generation that set not their heart aright, And whose spirit was not stedfast with God.

И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

9 T he children of Ephraim, being armed and carrying bows, Turned back in the day of battle.

Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

10 T hey kept not the covenant of God, And refused to walk in his law;

Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

11 A nd they forgat his doings, And his wondrous works that he had showed them.

А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

12 M arvellous things did he in the sight of their fathers, In the land of Egypt, in the field of Zoan.

Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис

13 H e clave the sea, and caused them to pass through; And he made the waters to stand as a heap.

Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

14 I n the day-time also he led them with a cloud, And all the night with a light of fire.

Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

15 H e clave rocks in the wilderness, And gave them drink abundantly as out of the depths.

Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.

16 H e brought streams also out of the rock, And caused waters to run down like rivers.

И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.

17 Y et went they on still to sin against him, To rebel against the Most High in the desert.

Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

18 A nd they tempted God in their heart By asking food according to their desire.

Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,

19 Y ea, they spake against God; They said, Can God prepare a table in the wilderness?

И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20 B ehold, he smote the rock, so that waters gushed out, And streams overflowed; Can he give bread also? Will he provide flesh for his people?

Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

21 T herefore Jehovah heard, and was wroth; And a fire was kindled against Jacob, And anger also went up against Israel;

Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

22 B ecause they believed not in God, And trusted not in his salvation.

Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.

23 Y et he commanded the skies above, And opened the doors of heaven;

При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

24 A nd he rained down manna upon them to eat, And gave them food from heaven.

Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

25 M an did eat the bread of the mighty: He sent them food to the full.

Всеки ядеше ангелски хляб+; Прати им храна до насита.

26 H e caused the east wind to blow in the heavens; And by his power he guided the south wind.

Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

27 H e rained flesh also upon them as the dust, And winged birds as the sand of the seas:

Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;

28 A nd he let it fall in the midst of their camp, Round about their habitations.

И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.

29 S o they did eat, and were well filled; And he gave them their own desire.

И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

30 T hey were not estranged from that which they desired, Their food was yet in their mouths,

А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,

31 W hen the anger of God went up against them, And slew of the fattest of them, And smote down the young men of Israel.

Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

32 F or all this they sinned still, And believed not in his wondrous works.

При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

33 T herefore their days did he consume in vanity, And their years in terror.

Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

34 W hen he slew them, then they inquired after him; And they returned and sought God earnestly.

Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

35 A nd they remembered that God was their rock, And the Most High God their redeemer.

И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

36 B ut they flattered him with their mouth, And lied unto him with their tongue.

Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

37 F or their heart was not right with him, Neither were they faithful in his covenant.

Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

38 B ut he, being merciful, forgave their iniquity, and destroyed them not: Yea, many a time turned he his anger away, And did not stir up all his wrath.

Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

39 A nd he remembered that they were but flesh, A wind that passeth away, and cometh not again.

И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

40 H ow oft did they rebel against him in the wilderness, And grieve him in the desert!

Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

41 A nd they turned again and tempted God, And provoked the Holy One of Israel.

Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

42 T hey remember not his hand, Nor the day when he redeemed them from the adversary;

Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

43 H ow he set his signs in Egypt, And his wonders in the field of Zoan,

Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

44 A nd turned their rivers into blood, And their streams, so that they could not drink.

И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

45 H e sent among them swarms of flies, which devoured them; And frogs, which destroyed them.

Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

46 H e gave also their increase unto the caterpillar, And their labor unto the locust.

И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци

47 H e destroyed their vines with hail, And their sycomore-trees with frost.

Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

48 H e gave over their cattle also to the hail, And their flocks to hot thunderbolts.

И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

49 H e cast upon them the fierceness of his anger, Wrath, and indignation, and trouble, A band of angels of evil.

Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

50 H e made a path for his anger; He spared not their soul from death, But gave their life over to the pestilence,

Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

51 A nd smote all the first-born in Egypt, The chief of their strength in the tents of Ham.

Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,

52 B ut he led forth his own people like sheep, And guided them in the wilderness like a flock.

А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,

53 A nd he led them safely, so that they feared not; But the sea overwhelmed their enemies.

И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;

54 A nd he brought them to the border of his sanctuary, To this mountain, which his right hand had gotten.

Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

55 H e drove out the nations also before them, And allotted them for an inheritance by line, And made the tribes of Israel to dwell in their tents.

И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

56 Y et they tempted and rebelled against the Most High God, And kept not his testimonies;

Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,

57 B ut turned back, and dealt treacherously like their fathers: They were turned aside like a deceitful bow.

Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

58 F or they provoked him to anger with their high places, And moved him to jealousy with their graven images.

Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59 W hen God heard this, he was wroth, And greatly abhorred Israel;

Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

60 S o that he forsook the tabernacle of Shiloh, The tent which he placed among men;

Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

61 A nd delivered his strength into captivity, And his glory into the adversary's hand.

И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62 H e gave his people over also unto the sword, And was wroth with his inheritance.

Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.

63 F ire devoured their young men; And their virgins had no marriage-song.

Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64 T heir priests fell by the sword; And their widows made no lamentation.

Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

65 T hen the Lord awaked as one out of sleep, Like a mighty man that shouteth by reason of wine.

Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;

66 A nd he smote his adversaries backward: He put them to a perpetual reproach.

И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

67 M oreover he refused the tent of Joseph, And chose not the tribe of Ephraim,

При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

68 B ut chose the tribe of Judah, The mount Zion which he loved.

Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

69 A nd he built his sanctuary like the heights, Like the earth which he hath established for ever.

Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

70 H e chose David also his servant, And took him from the sheepfolds:

Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;

71 F rom following the ewes that have their young he brought him, To be the shepherd of Jacob his people, and Israel his inheritance.

Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

72 S o he was their shepherd according to the integrity of his heart, And guided them by the skilfulness of his hands.

Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.