1 N ow I Paul myself entreat you by the meekness and gentleness of Christ, I who in your presence am lowly among you, but being absent am of good courage toward you:

И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсътствувам ставам смел към вас,

2 y ea, I beseech you, that I may not when present show courage with the confidence wherewith I count to be bold against some, who count of us as if we walked according to the flesh.

моля ви се, когато съм при вас да се не принудя да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

3 F or though we walk in the flesh, we do not war according to the flesh

Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

4 ( for the weapons of our warfare are not of the flesh, but mighty before God to the casting down of strongholds),

Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.

5 c asting down imaginations, and every high thing that is exalted against the knowledge of God, and bringing every thought into captivity to the obedience of Christ;

Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

6 a nd being in readiness to avenge all disobedience, when your obedience shall be made full.

И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

7 Y e look at the things that are before your face. If any man trusteth in himself that he is Christ's, let him consider this again with himself, that, even as he is Christ's, so also are we.

Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднаж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме Христови.

8 F or though I should glory somewhat abundantly concerning our authority (which the Lord gave for building you up, and not for casting you down), I shall not be put to shame:

Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

9 t hat I may not seem as if I would terrify you by my letters.

Обаче нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

10 F or, His letters, they say, are weighty and strong; but his bodily presence is weak, and his speech of no account.

Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

11 L et such a one reckon this, that, what we are in word by letters when we are absent, such are we also in deed when we are present.

Такъв нека има предвид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.

12 F or we are not bold to number or compare ourselves with certain of them that commend themselves: but they themselves, measuring themselves by themselves, and comparing themselves with themselves, are without understanding.

Защото не смеем да считаме или сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

13 B ut we will not glory beyond our measure, but according to the measure of the province which God apportioned to us as a measure, to reach even unto you.

А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

14 F or we stretch not ourselves overmuch, as though we reached not unto you: for we came even as far as unto you in the gospel of Christ:

Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

15 n ot glorying beyond our measure, that is, in other men's labors; but having hope that, as your faith groweth, we shall be magnified in you according to our province unto further abundance,

И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, тоест, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,

16 s o as to preach the gospel even unto the parts beyond you, and not to glory in another's province in regard of things ready to our hand.

така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

17 B ut he that glorieth, let him glory in the Lord.

А който се хвали, с Господа да се хвали.

18 F or not he that commendeth himself is approved, but whom the Lord commendeth.

Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.