1 N ow Solomon made a treaty with Pharaoh king of Egypt, and married Pharaoh’s daughter; then he brought her to the City of David until he had finished building his own house, and the house of the Lord, and the wall all around Jerusalem.

А Соломон се сроди с египетския цар фараон, като взе фараоновата дъщеря; царят я доведе да живее в Давидовия град, докато завърши съграждането на своя дом, на Господния дом и на стената около Йерусалим.

2 M eanwhile the people sacrificed at the high places, because there was no house built for the name of the Lord until those days.

Но народът принасяше жертви по високите места, понеже до онова време нямаше дом, съграден за Господнето име.

3 A nd Solomon loved the Lord, walking in the statutes of his father David, except that he sacrificed and burned incense at the high places.

И Соломон възлюби Господа и ходеше в повеленията на баща си Давид. Само че принасяше жертви и кадеше по високите места.

4 N ow the king went to Gibeon to sacrifice there, for that was the great high place: Solomon offered a thousand burnt offerings on that altar.

Един ден царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това беше главното високо място. Соломон принесе хиляда всеизгаряния на онзи жертвеник.

5 A t Gibeon the Lord appeared to Solomon in a dream by night; and God said, “Ask! What shall I give you?”

А в Гаваон Господ се яви на Соломон на сън през нощта. Бог му каза: Искай, каквото желаеш да ти дам.

6 A nd Solomon said: “You have shown great mercy to Your servant David my father, because he walked before You in truth, in righteousness, and in uprightness of heart with You; You have continued this great kindness for him, and You have given him a son to sit on his throne, as it is this day.

А Соломон отговори: Ти показа голяма милост към слугата Си, баща ми Давид, понеже той ходи пред Тебе във вярност, правда и сърдечна правота спрямо Тебе. Ти си запазил за него тази голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.

7 N ow, O Lord my God, You have made Your servant king instead of my father David, but I am a little child; I do not know how to go out or come in.

Сега, Господи, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давид. А аз съм малко момче; не зная как да постъпвам.

8 A nd Your servant is in the midst of Your people whom You have chosen, a great people, too numerous to be numbered or counted.

Слугата Ти е сред Твоя народ, който Ти си избрал, народ многоброен, който поради множеството си не може да се изброи, нито да се пресметне.

9 T herefore give to Your servant an understanding heart to judge Your people, that I may discern between good and evil. For who is able to judge this great people of Yours?”

И така, дай на слугата Си разумно сърце, за да съди народа Ти, за да различава между добро и зло. Защото кой може да съди този Твой голям народ?!

10 T he speech pleased the Lord, that Solomon had asked this thing.

Тези думи бяха угодни на Господа, понеже Соломон поиска именно това.

11 T hen God said to him: “Because you have asked this thing, and have not asked long life for yourself, nor have asked riches for yourself, nor have asked the life of your enemies, but have asked for yourself understanding to discern justice,

И Бог му каза: Понеже ти поиска това, а не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, а поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие,

12 b ehold, I have done according to your words; see, I have given you a wise and understanding heart, so that there has not been anyone like you before you, nor shall any like you arise after you.

ето, сторих според желанието ти. Дадох ти мъдро и разумно сърце, така че преди тебе не е имало подобен на тебе, нито след тебе ще се издигне подобен на теб.

13 A nd I have also given you what you have not asked: both riches and honor, so that there shall not be anyone like you among the kings all your days.

А при това ти дадох и каквото не си поискал - и богатство, и слава, така че между царете няма да има подобен на тебе през всичките ти дни.

14 S o if you walk in My ways, to keep My statutes and My commandments, as your father David walked, then I will lengthen your days.”

Ако ходиш в Моите пътища и пазиш наредбите и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

15 T hen Solomon awoke; and indeed it had been a dream. And he came to Jerusalem and stood before the ark of the covenant of the Lord, offered up burnt offerings, offered peace offerings, and made a feast for all his servants. Solomon’s Wise Judgment

Соломон се събуди и разбра, че това беше сън. След това дойде в Йерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертва всеизгаряния, принесе мирни приноси и направи угощение за всичките си слуги. Соломон съди с мъдрост

16 N ow two women who were harlots came to the king, and stood before him.

Тогава при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него.

17 A nd one woman said, “O my lord, this woman and I dwell in the same house; and I gave birth while she was in the house.

Едната жена каза: О, господарю мой! Аз и тази жена живеем в една къща. И аз родих, докато живеех с нея в къщата.

18 T hen it happened, the third day after I had given birth, that this woman also gave birth. And we were together; no one was with us in the house, except the two of us in the house.

А на третия ден, след като родих аз, роди и тази жена. Ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме вътре.

19 A nd this woman’s son died in the night, because she lay on him.

И през нощта синът на тази жена умрял, понеже легнала върху него.

20 S o she arose in the middle of the night and took my son from my side, while your maidservant slept, and laid him in her bosom, and laid her dead child in my bosom.

А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от мене, докато слугинята ти спеше, и го сложила на своя скут, а своя мъртъв син сложила на моята пазва.

21 A nd when I rose in the morning to nurse my son, there he was, dead. But when I had examined him in the morning, indeed, he was not my son whom I had borne.”

И призори, като станах, за да накърмя сина си, той беше мъртъв. Но на сутринта, като го разгледах, видях, че не беше моят син, когото бях родила.

22 T hen the other woman said, “No! But the living one is my son, and the dead one is your son.” And the first woman said, “No! But the dead one is your son, and the living one is my son.” Thus they spoke before the king.

А другата жена каза: Не, живият е моят син, а мъртвият е твоят син. А първата жена каза: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така двете се препираха пред царя.

23 A nd the king said, “The one says, ‘This is my son, who lives, and your son is the dead one’; and the other says, ‘No! But your son is the dead one, and my son is the living one.’”

Тогава царят каза: Едната от вас казва: Този, живият, е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата твърди: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

24 T hen the king said, “Bring me a sword.” So they brought a sword before the king.

Царят нареди: Донесете ми меч. И донесоха меч пред царя.

25 A nd the king said, “Divide the living child in two, and give half to one, and half to the other.”

И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната майка и половината на другата.

26 T hen the woman whose son was living spoke to the king, for she yearned with compassion for her son; and she said, “O my lord, give her the living child, and by no means kill him!” But the other said, “Let him be neither mine nor yours, but divide him. ”

Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай на нея живото дете и не го убивай. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разделете го.

27 S o the king answered and said, “Give the first woman the living child, and by no means kill him; she is his mother.”

Тогава царят отговори: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тази жена е майка му.

28 A nd all Israel heard of the judgment which the king had rendered; and they feared the king, for they saw that the wisdom of God was in him to administer justice.

И целият Израел чу за съда, който царят отсъди. И се бояха от царя, защото видяха, че в него имаше Божия мъдрост, за да раздава правосъдие.