1 N ow there was a certain man of Ramathaim Zophim, of the mountains of Ephraim, and his name was Elkanah the son of Jeroham, the son of Elihu, the son of Tohu, the son of Zuph, an Ephraimite.

Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.

2 A nd he had two wives: the name of one was Hannah, and the name of the other Peninnah. Peninnah had children, but Hannah had no children.

Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.

3 T his man went up from his city yearly to worship and sacrifice to the Lord of hosts in Shiloh. Also the two sons of Eli, Hophni and Phinehas, the priests of the Lord, were there.

Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред Господа.

4 A nd whenever the time came for Elkanah to make an offering, he would give portions to Peninnah his wife and to all her sons and daughters.

И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките ѝ синове и на дъщерите ѝ;

5 B ut to Hannah he would give a double portion, for he loved Hannah, although the Lord had closed her womb.

а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше затворил утробата ѝ.

6 A nd her rival also provoked her severely, to make her miserable, because the Lord had closed her womb.

А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че Господ беше затворил утробата ѝ.

7 S o it was, year by year, when she went up to the house of the Lord, that she provoked her; therefore she wept and did not eat. Hannah’s Vow

(Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)

8 T hen Elkanah her husband said to her, “Hannah, why do you weep? Why do you not eat? And why is your heart grieved? Am I not better to you than ten sons?”

Но мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина? Обещанието на Анна и раждането на Самуил

9 S o Hannah arose after they had finished eating and drinking in Shiloh. Now Eli the priest was sitting on the seat by the doorpost of the tabernacle of the Lord.

А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при Господния храм.)

10 A nd she was in bitterness of soul, and prayed to the Lord and wept in anguish.

И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много.

11 T hen she made a vow and said, “O Lord of hosts, if You will indeed look on the affliction of Your maidservant and remember me, and not forget Your maidservant, but will give Your maidservant a male child, then I will give him to the Lord all the days of his life, and no razor shall come upon his head.”

И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.

12 A nd it happened, as she continued praying before the Lord, that Eli watched her mouth.

А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забеляза движението на устата ѝ.

13 N ow Hannah spoke in her heart; only her lips moved, but her voice was not heard. Therefore Eli thought she was drunk.

Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ мърдаха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.

14 S o Eli said to her, “How long will you be drunk? Put your wine away from you!”

И така, Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.

15 B ut Hannah answered and said, “No, my lord, I am a woman of sorrowful spirit. I have drunk neither wine nor intoxicating drink, but have poured out my soul before the Lord.

А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред Господа.

16 “ Do not consider your maidservant a wicked woman, for out of the abundance of my complaint and grief I have spoken until now.”

Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.

17 T hen Eli answered and said, “Go in peace, and the God of Israel grant your petition which you have asked of Him.”

Тогава Илий ѝ отговори: Иди си с мир; и Израелевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

18 A nd she said, “Let your maidservant find favor in your sight.” So the woman went her way and ate, and her face was no longer sad. Samuel Is Born and Dedicated

А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.

19 T hen they rose early in the morning and worshiped before the Lord, and returned and came to their house at Ramah. And Elkanah knew Hannah his wife, and the Lord remembered her.

И като станаха рано сутринта и се поклониха пред Господа, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и Господ си спомни за нея.

20 S o it came to pass in the process of time that Hannah conceived and bore a son, and called his name Samuel, saying, “Because I have asked for him from the Lord.”

И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил; защото си каза: От Господа го изпросих. Самуил - посветен на Господа

21 N ow the man Elkanah and all his house went up to offer to the Lord the yearly sacrifice and his vow.

След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на Господа годишната жертва и оброка си.

22 B ut Hannah did not go up, for she said to her husband, “ Not until the child is weaned; then I will take him, that he may appear before the Lord and remain there forever.”

Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.

23 S o Elkanah her husband said to her, “Do what seems best to you; wait until you have weaned him. Only let the Lord establish His word.” Then the woman stayed and nursed her son until she had weaned him.

Мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби.

24 N ow when she had weaned him, she took him up with her, with three bulls, one ephah of flour, and a skin of wine, and brought him to the house of the Lord in Shiloh. And the child was young.

И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

25 T hen they slaughtered a bull, and brought the child to Eli.

След като заклаха телето, донесоха детето при Илий.

26 A nd she said, “O my lord! As your soul lives, my lord, I am the woman who stood by you here, praying to the Lord.

А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на Господа.

27 F or this child I prayed, and the Lord has granted me my petition which I asked of Him.

За това дете се молех. И Господ изпълни прошението ми, което отправих към Него.

28 T herefore I also have lent him to the Lord; as long as he lives he shall be lent to the Lord.” So they worshiped the Lord there.

Затова и аз го дадох на Господа. През всичките дни на живота си ще бъде посветено на Господа. И тя се поклони там на Господа.