1 П ророческите ученици казаха на Елисей: Сега мястото, където живеем и внимаваме в твоето учение, е тясно за нас.

And the sons of the prophets said unto Elisha, Behold now, the place where we dwell with thee is too strait for us.

2 Н ека отидем, молим те, до Йордан и оттам да вземем всеки по една греда, и да си построим там място, където да живеем. А Елисей отговори: Идете.

Let us go, we pray thee, unto Jordan, and take thence every man a beam, and let us make us a place there, where we may dwell. And he answered, Go ye.

3 Е дин от тях каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугите си. Той отговори: Ще дойда.

And one said, Be content, I pray thee, and go with thy servants. And he answered, I will go.

4 И отиде с тях. И като стигнаха до Йордан, започнаха да секат дървета.

So he went with them. And when they came to Jordan, they cut down wood.

5 А един от тях, докато сечеше гредата, желязото падна във водата; и той извика: Ах, господарю мой! То беше взето назаем!

But as one was felling a beam, the axe head fell into the water: and he cried, and said, Alas, master! for it was borrowed.

6 А Божият човек запита: Къде падна? И му показа мястото. Тогава Елисей отсече едно дръвце и го хвърли там; и желязото изплува.

And the man of God said, Where fell it? And he shewed him the place. And he cut down a stick, and cast it in thither; and the iron did swim.

7 Е лисей каза: Вземи си го. И човекът протегна ръка и го взе. Сирийската армия е победена

Therefore said he, Take it up to thee. And he put out his hand, and took it.

8 А сирийският цар, като воюваше против Израел, се съветваше със слугите си и каза: На еди-кое си място ще разположа стана си.

Then the king of Syria warred against Israel, and took counsel with his servants, saying, In such and such a place shall be my camp.

9 Т огава Божият човек прати до Израелевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.

And the man of God sent unto the king of Israel, saying, Beware that thou pass not such a place; for thither the Syrians are come down.

10 И Израелевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и не веднъж, нито дваж се опази оттам.

And the king of Israel sent to the place which the man of God told him and warned him of, and saved himself there, not once nor twice.

11 С ърцето на сирийския цар се смути поради това; затова свика слугите си и ги попита: Не искате ли да ми кажете кой от нашите е за Израелевия цар?

Therefore the heart of the king of Syria was sore troubled for this thing; and he called his servants, and said unto them, Will ye not shew me which of us is for the king of Israel?

12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой, царю; а пророкът, който е в Израел, Елисей, известява на Израелевия цар думите, които говориш в спалнята си.

And one of his servants said, None, my lord, O king: but Elisha, the prophet that is in Israel, telleth the king of Israel the words that thou speakest in thy bedchamber.

13 Ц арят заповяда: Идете, научете къде е, за да пратя да го заловят. И му известиха: Ето, в Дотан е.

And he said, Go and spy where he is, that I may send and fetch him. And it was told him, saying, Behold, he is in Dothan.

14 Т огава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обкръжиха града.

Therefore sent he thither horses, and chariots, and a great host: and they came by night, and compassed the city about.

15 А на сутринта, когато слугата на Божия човек стана и излезе, войска с коне и колесници беше обкръжила града. Слугата каза: Ах, господарю мой! Какво ще правим?

And when the servant of the man of God was risen early, and gone forth, behold, an host compassed the city both with horses and chariots. And his servant said unto him, Alas, my master! how shall we do?

16 Е лисей отговори: Не бой се, защото онези, които са с нас, важат повече от онези, които са с тях.

And he answered, Fear not: for they that be with us are more than they that be with them.

17 И Елисей се помоли: Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата и той видя, че хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей.

And Elisha prayed, and said, Lord, I pray thee, open his eyes, that he may see. And the Lord opened the eyes of the young man; and he saw: and, behold, the mountain was full of horses and chariots of fire round about Elisha.

18 К огато слязоха към врага, Елисей се помоли на Господа: Моля Ти се, порази този народ със слепота. И Господ ги порази със слепота, както каза Елисей.

And when they came down to him, Elisha prayed unto the Lord, and said, Smite this people, I pray thee, with blindness. And he smote them with blindness according to the word of Elisha.

19 Т огава Елисей им каза: Не е този пътят, нито е този градът; елате след мен и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария.

And Elisha said unto them, This is not the way, neither is this the city: follow me, and I will bring you to the man whom ye seek. But he led them to Samaria.

20 К огато стигнаха в Самария, Елисей каза: Господи, отвори очите на тези, за да видят. И Господ отвори очите им и те видяха, че бяха сред Самария.

And it came to pass, when they were come into Samaria, that Elisha said, Lord, open the eyes of these men, that they may see. And the Lord opened their eyes, and they saw; and, behold, they were in the midst of Samaria.

21 А когато ги видя, Израелевият цар каза на Елисей: Да ги поразя ли, татко? Да ги поразя ли ?

And the king of Israel said unto Elisha, when he saw them, My father, shall I smite them? shall I smite them?

22 А той отговори: Не ги поразявай. Ти би ли поразил онези, които би пленил с меча и лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека се върнат при господаря си.

And he answered, Thou shalt not smite them: wouldest thou smite those whom thou hast taken captive with thy sword and with thy bow? set bread and water before them, that they may eat and drink, and go to their master.

23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, ги пусна и те отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израелевата земя. Обсадата на Самария и чудното избавление

And he prepared great provision for them: and when they had eaten and drunk, he sent them away, and they went to their master. So the bands of Syria came no more into the land of Israel.

24 С лед това сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде и обсади Самария.

And it came to pass after this, that Ben-hadad king of Syria gathered all his host, and went up, and besieged Samaria.

25 И настана голям глад в Самария, защото я обсаждаха, докато една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника и четвърт кав гълъбов тор за пет сребърника.

And there was a great famine in Samaria: and, behold, they besieged it, until an ass’s head was sold for fourscore pieces of silver, and the fourth part of a cab of dove’s dung for five pieces of silver.

26 Д окато Израелевият цар минаваше по стената, една жена извика към него: Помогни, господарю мой, царю!

And as the king of Israel was passing by upon the wall, there cried a woman unto him, saying, Help, my lord, O king.

27 А той отговори: Ако Господ не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От хармана ли или от лина?

And he said, If the Lord do not help thee, whence shall I help thee? out of the barnfloor, or out of the winepress?

28 Ц арят ѝ каза още: Какво имаш? А тя отговори: Тази жена ми каза: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.

And the king said unto her, What aileth thee? And she answered, This woman said unto me, Give thy son, that we may eat him to day, and we will eat my son to morrow.

29 И така, сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден ѝ казах: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.

So we boiled my son, and did eat him: and I said unto her on the next day, Give thy son, that we may eat him: and she hath hid her son.

30 К ато чу думите на жената, царят раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, че отвътре имаше вретище върху тялото му.

And it came to pass, when the king heard the words of the woman, that he rent his clothes; and he passed by upon the wall, and the people looked, and, behold, he had sackcloth within upon his flesh.

31 Т огава царят каза: Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако главата на Елисей, Сафатовия син, остане на него днес.

Then he said, God do so and more also to me, if the head of Elisha the son of Shaphat shall stand on him this day.

32 А когато царят изпрати мъж от служителите си, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него. Но преди пратеникът да стигне при него, той каза на старейшините: Виждате ли как този син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при нея; тропотът на краката на господаря му не е ли след него?

But Elisha sat in his house, and the elders sat with him; and the king sent a man from before him: but ere the messenger came to him, he said to the elders, See ye how this son of a murderer hath sent to take away mine head? look, when the messenger cometh, shut the door, and hold him fast at the door: is not the sound of his master’s feet behind him?

33 И докато още говореше с тях, пратеникът влезе при него. А царят го изпревари и каза: Ето, от Господ е това зло; защо да се надявам вече на Господа?

And while he yet talked with them, behold, the messenger came down unto him: and he said, Behold, this evil is of the Lord; what should I wait for the Lord any longer?