1 М олитва на пророк Авакум, поради оплакванията.

A prayer of Habakkuk the prophet upon Shigionoth.

2 Г осподи, чух вестта за Теб и се уплаших. Господи, оживявай делото Си сред годините, сред годините го изявявай. В гнева Си помни милостта.

O Lord, I have heard thy speech, and was afraid: O Lord, revive thy work in the midst of the years, in the midst of the years make known; in wrath remember mercy.

3 Б ог дойде от Теман и Святият - от хълма Фаран. (Села.) Славата Му покри небето и земята беше пълна с хваление към Него.

God came from Teman, and the Holy One from mount Paran. Selah. His glory covered the heavens, and the earth was full of his praise.

4 С иянието Му беше като светлината; лъчи се пръскаха от страната Му; и там беше скривалището на силата Му.

And his brightness was as the light; he had horns coming out of his hand: and there was the hiding of his power.

5 П ред Него вървеше морът и мълнии излизаха под краката Му.

Before him went the pestilence, and burning coals went forth at his feet.

6 Т ой застана и разклати земята, погледна и направи народите да треперят; и вечните планини се разпаднаха, безкрайните гори се наведоха; постъпките Му бяха, както в древността.

He stood, and measured the earth: he beheld, and drove asunder the nations; and the everlasting mountains were scattered, the perpetual hills did bow: his ways are everlasting.

7 В идях шатрите на Етиопия наскърбени; поклатиха се завесите на Мадиамската земя.

I saw the tents of Cushan in affliction: and the curtains of the land of Midian did tremble.

8 Н егодува̀ ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, беше ли гневът Ти против морето, че си възседнал на конете Си и на колесниците Си, за да избавяш?

Was the Lord displeased against the rivers? was thine anger against the rivers? was thy wrath against the sea, that thou didst ride upon thine horses and thy chariots of salvation?

9 Л ъкът Ти беше изваден от покривката си, както Ти с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.

Thy bow was made quite naked, according to the oaths of the tribes, even thy word. Selah. Thou didst cleave the earth with rivers.

10 В идяха Те планините и се уплашиха; водният потоп нападна; бездната издаде гласа си, вдигна ръцете си нависоко.

The mountains saw thee, and they trembled: the overflowing of the water passed by: the deep uttered his voice, and lifted up his hands on high.

11 С лънцето и луната застанаха в жилището си при виделината на Твоите летящи стрели, при сиянието на блестящото Ти копие.

The sun and moon stood still in their habitation: at the light of thine arrows they went, and at the shining of thy glittering spear.

12 С негодувание си преминал земята, с гняв си вършеел народите;

Thou didst march through the land in indignation, thou didst thresh the heathen in anger.

13 и злязъл си за избавление на народа Си, за избавление чрез помазаника Си; премахнал си началника от дома на нечестивите, открил си основите дори до върха. (Села.)

Thou wentest forth for the salvation of thy people, even for salvation with thine anointed; thou woundedst the head out of the house of the wicked, by discovering the foundation unto the neck. Selah.

14 П ронизал си със собствените му копия главите на воините му, които като вихрушка се устремиха да ме разбият и чиято радост беше, като че ли да ядат скришно сиромаха.

Thou didst strike through with his staves the head of his villages: they came out as a whirlwind to scatter me: their rejoicing was as to devour the poor secretly.

15 С конете Си си преминал морето, натрупаните много води.

Thou didst walk through the sea with thine horses, through the heap of great waters.

16 Ч ух - и вътрешностите ми се смутиха, устните ми трепереха от гласа, гнилост прониква в костите ми и на мястото си се разтреперих; защото трябва да чакам скръбния ден, когато възлезе против народа онзи, който ще се опълчи против тях.

When I heard, my belly trembled; my lips quivered at the voice: rottenness entered into my bones, and I trembled in myself, that I might rest in the day of trouble: when he cometh up unto the people, he will invade them with his troops.

17 З ащото, ако и да не цъфти смокинята, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се премахне от оградата и да няма говеда в оборите,

Although the fig tree shall not blossom, neither shall fruit be in the vines; the labour of the olive shall fail, and the fields shall yield no meat; the flock shall be cut off from the fold, and there shall be no herd in the stalls:

18 п ак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си.

yet I will rejoice in the Lord, I will joy in the God of my salvation.

19 Й ехова Господ е силата ми; Той прави краката ми като краката на елените и ще ме направи да ходя по височините си. ___________________ За първия певец върху струнните ми инструменти.

The Lord God is my strength, and he will make my feet like hinds’ feet, and he will make me to walk upon mine high places. To the chief singer on my stringed instruments.