1 Т огава Пилат отведе Исус и Го бичува.

Then Pilate therefore took Jesus, and scourged him.

2 И войниците сплетоха венец от тръни, поставиха го на главата Му и като Му облякоха пурпурна дреха,

And the soldiers platted a crown of thorns, and put it on his head, and they put on him a purple robe,

3 п риближиха се до Него и казваха: Здравей, Царю Юдейски! И Му удряха плесници.

and said, Hail, King of the Jews! and they smote him with their hands.

4 Т огава Пилат пак излезе навън и им каза: Ето, извеждам ви Го навън, за да знаете, че не намирам никаква вина в Него.

Pilate therefore went forth again, and saith unto them, Behold, I bring him forth to you, that ye may know that I find no fault in him.

5 Т огава Исус излезе навън, като носеше трънения венец и пурпурната дреха. Пилат им каза: Ето Човека!

Then came Jesus forth, wearing the crown of thorns, and the purple robe. And Pilate saith unto them, Behold the man!

6 А като Го видяха, главните свещеници и служителите извикаха: Разпъни Го! Разпъни Го! Пилат им каза: Вземете Го и вие Го разпънете; защото аз не намирам вина у Него.

When the chief priests therefore and officers saw him, they cried out, saying, Crucify him, crucify him. Pilate saith unto them, Take ye him, and crucify him: for I find no fault in him.

7 Ю деите му отговориха: Ние си имаме закон и по този закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.

The Jews answered him, We have a law, and by our law he ought to die, because he made himself the Son of God.

8 А Пилат, като чу тези думи, още повече се уплаши.

When Pilate therefore heard that saying, he was the more afraid;

9 И пак влезе в преторията и попита Исус: Ти откъде си? А Исус не му даде отговор.

and went again into the judgment hall, and saith unto Jesus, Whence art thou? But Jesus gave him no answer.

10 З атова Пилат Му каза: На мене ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпъна?

Then saith Pilate unto him, Speakest thou not unto me? knowest thou not that I have power to crucify thee, and have power to release thee?

11 И сус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мен, ако не ти бе дадено отгоре; затова по-голям грях има онзи, който Ме предаде на тебе.

Jesus answered, Thou couldest have no power at all against me, except it were given thee from above: therefore he that delivered me unto thee hath the greater sin.

12 П оради това Пилат търсеше начин да Го пусне; юдеите обаче викаха: Ако пуснеш Този, не си приятел на Цезаря; всеки, който прави себе си цар, е противник на Цезаря.

And from thenceforth Pilate sought to release him: but the Jews cried out, saying, If thou let this man go, thou art not Cæsar’s friend: whosoever maketh himself a king speaketh against Cæsar.

13 А Пилат, като чу тези думи, изведе Исус навън и седна на съдийския стол, на мястото, наречено Каменната настилка, а по еврейски - Гавата.

When Pilate therefore heard that saying, he brought Jesus forth, and sat down in the judgment seat in a place that is called the Pavement, but in the Hebrew, Gabbatha.

14 Б еше денят на Приготовление за Пасхата, около шестия час; и той каза на юдеите: Ето вашия Цар!

And it was the preparation of the passover, and about the sixth hour: and he saith unto the Jews, Behold your King!

15 А те извикаха: Премахни Го! Премахни Го! Разпъни Го! Пилат ги попита: Вашия Цар ли да разпъна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Цезаря.

But they cried out, Away with him, away with him, crucify him. Pilate saith unto them, Shall I crucify your King? The chief priests answered, We have no king but Cæsar.

16 З атова той им Го предаде да бъде разпънат.

Then delivered he him therefore unto them to be crucified. And they took Jesus, and led him away.

17 И така, взеха Исус; и Той, като носеше сам кръста Си, излезе; и дойде на мястото, наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота,

And he bearing his cross went forth into a place called the place of a skull, which is called in the Hebrew Golgotha:

18 к ъдето Го разпънаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а Исус по средата.

where they crucified him, and two other with him, on either side one, and Jesus in the midst.

19 А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А написаното беше: Исус Назарянинът, Юдейският Цар.

And Pilate wrote a title, and put it on the cross. And the writing was, JESUS OF NAZARETH THE KING OF THE JEWS.

20 Т ози надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпънаха Исус, беше близо до града; а написаното беше на еврейски, на латински и на гръцки.

This title then read many of the Jews: for the place where Jesus was crucified was nigh to the city: and it was written in Hebrew, and Greek, and Latin.

21 А юдейските главни свещеници казаха на Пилат: Недей писа: Юдейският Цар, а Самозваният Юдейски Цар.

Then said the chief priests of the Jews to Pilate, Write not, The King of the Jews; but that he said, I am King of the Jews.

22 П илат отговори: Каквото писах, писах.

Pilate answered, What I have written I have written.

23 А войниците, като разпънаха Исус, взеха горните Му дрехи и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и долната дреха. А долната дреха не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу;

Then the soldiers, when they had crucified Jesus, took his garments, and made four parts, to every soldier a part; and also his coat: now the coat was without seam, woven from the top throughout.

24 з атова те казаха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея - чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва: "Разделиха си дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребий." И така, войниците направиха това.

They said therefore among themselves, Let us not rend it, but cast lots for it, whose it shall be: that the scripture might be fulfilled, which saith, They parted my raiment among them, and for my vesture they did cast lots. These things therefore the soldiers did.

25 А при кръста на Исус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария, жената на Клеопа и Мария Магдалена.

Now there stood by the cross of Jesus his mother, and his mother’s sister, Mary the wife of Cleophas, and Mary Magdalene.

26 А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоя син!

When Jesus therefore saw his mother, and the disciple standing by, whom he loved, he saith unto his mother, Woman, behold thy son!

27 П осле каза на ученика: Ето твоята майка! И от този час ученикът я прибра в своя дом.

Then saith he to the disciple, Behold thy mother! And from that hour that disciple took her unto his own home.

28 С лед това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: Жаден съм.

After this, Jesus knowing that all things were now accomplished, that the scripture might be fulfilled, saith, I thirst.

29 А там беше сложен съд, пълен с оцет; натъкнаха на исопова пръчка една гъба, натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му.

Now there was set a vessel full of vinegar: and they filled a spunge with vinegar, and put it upon hyssop, and put it to his mouth.

30 А Исус, като прие оцета, каза: Извърши се, и наведе глава, и предаде дух.

When Jesus therefore had received the vinegar, he said, It is finished: and he bowed his head, and gave up the ghost.

31 И понеже беше денят на Приготовлението, за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им се пречупят пищялите и да ги вдигнат оттам.

The Jews therefore, because it was the preparation, that the bodies should not remain upon the cross on the sabbath day, (for that sabbath day was an high day,) besought Pilate that their legs might be broken, and that they might be taken away.

32 З атова войниците дойдоха и пречупиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпънати с Исус.

Then came the soldiers, and brake the legs of the first, and of the other which was crucified with him.

33 Н о когато дойдоха при Исус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха пищялите.

But when they came to Jesus, and saw that he was dead already, they brake not his legs:

34 О баче един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода.

but one of the soldiers with a spear pierced his side, and forthwith came there out blood and water.

35 И този, който видя, свидетелства за това; и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.

And he that saw it bare record, and his record is true: and he knoweth that he saith true, that ye might believe.

36 З ащото това стана, за да се изпълни написаното: "Негова кост няма да се строши";

For these things were done, that the scripture should be fulfilled, A bone of him shall not be broken.

37 и пак на друго място Писанието казва: "Ще погледнат на Него, Когото прободоха."

And again another scripture saith, They shall look on him whom they pierced.

38 С лед това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Исус, но таен поради страх от юдеите, помоли Пилат да му позволи да вземе тялото на Исус; и Пилат позволи. И така, той дойде и вдигна тялото Му.

And after this Joseph of Arimathæa, being a disciple of Jesus, but secretly for fear of the Jews, besought Pilate that he might take away the body of Jesus: and Pilate gave him leave. He came therefore, and took the body of Jesus.

39 Д ойде и Никодим, който беше ходил преди при Него през нощта, и донесе около сто литра смес от смирна и алое.

And there came also Nicodemus, which at the first came to Jesus by night, and brought a mixture of myrrh and aloes, about an hundred pound weight.

40 И така, взеха тялото на Исус и Го обвиха в плащеници с ароматите според юдейския обичай на погребване.

Then took they the body of Jesus, and wound it in linen clothes with the spices, as the manner of the Jews is to bury.

41 А на мястото, където бе разпънат, имаше градина; и в градината - нов гроб, в който още никой не бе полаган.

Now in the place where he was crucified there was a garden; and in the garden a new sepulchre, wherein was never man yet laid.

42 И там положиха Исус заради юдейския ден на Приготовлението; защото гробът беше наблизо.

There laid they Jesus therefore because of the Jews’ preparation day; for the sepulchre was nigh at hand.