1 А като видя народът, че Моисей се забави да слезе от планината, народът се събра срещу Аарон и му каза: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.

And when the people saw that Moses delayed to come down out of the mount, the people gathered themselves together unto Aaron, and said unto him, Up, make us gods, which shall go before us; for as for this Moses, the man that brought us up out of the land of Egypt, we wot not what is become of him.

2 А арон им каза: Извадете златните обици, които са на ушите на жените ви, на синовете ви и на дъщерите ви, и ми ги донесете.

And Aaron said unto them, Break off the golden earrings, which are in the ears of your wives, of your sons, and of your daughters, and bring them unto me.

3 И така, целият народ извади златните обици, които бяха на ушите им, и ги донесоха на Аарон.

And all the people brake off the golden earrings which were in their ears, and brought them unto Aaron.

4 А той, като ги взе от ръцете им, изля от тях фигура на теле и я издяла с длето; и те казаха: Тези са боговете ти, о, Израелю, които те изведоха от Египетската земя.

And he received them at their hand, and fashioned it with a graving tool, after he had made it a molten calf: and they said, These be thy gods, O Israel, which brought thee up out of the land of Egypt.

5 С лед като видя това, Аарон издигна жертвеник пред него; и Аарон прогласи: Утре ще бъде празник на Господа.

And when Aaron saw it, he built an altar before it; and Aaron made proclamation, and said, To morrow is a feast to the Lord.

6 А на следващия ден, като станаха рано, пожертваха всеизгаряне и принесоха мирни приноси; после народът седна да яде и да пие, и стана да играе.

And they rose up early on the morrow, and offered burnt offerings, and brought peace offerings; and the people sat down to eat and to drink, and rose up to play.

7 Т огава Господ каза на Моисей: Иди, слез, защото се разврати твоят народ, който си извел от Египетската земя.

And the Lord said unto Moses, Go, get thee down; for thy people, which thou broughtest out of the land of Egypt, have corrupted themselves:

8 С коро се отклониха от пътя, в който съм им заповядал да ходят; изляха си теле от злато, поклониха му се, пожертваха му и казаха: Тези са боговете ти, о, Израелю, които те изведоха от Египетската земя.

they have turned aside quickly out of the way which I commanded them: they have made them a molten calf, and have worshipped it, and have sacrificed thereunto, and said, These be thy gods, O Israel, which have brought thee up out of the land of Egypt.

9 Г оспод каза още на Моисей: Видях този народ и, ето, твърдоглав народ са;

And the Lord said unto Moses, I have seen this people, and, behold, it is a stiffnecked people:

10 и така, сега Ме остави, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а от тебе ще направя велик народ.

now therefore let me alone, that my wrath may wax hot against them, and that I may consume them: and I will make of thee a great nation.

11 Т огава Моисей се помоли на Йехова, своя Бог: Господи, защо пламва гневът Ти против народа Ти, който си извел от Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

And Moses besought the Lord his God, and said, Lord, why doth thy wrath wax hot against thy people, which thou hast brought forth out of the land of Egypt with great power, and with a mighty hand?

12 З ащо да говорят египтяните: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Отвърни се от разпаления Си гняв и се откажи от това зло, което възнамеряваш против народа Си.

Wherefore should the Egyptians speak, and say, For mischief did he bring them out, to slay them in the mountains, and to consume them from the face of the earth? Turn from thy fierce wrath, and repent of this evil against thy people.

13 С помнѝ си за слугите Си Авраам, Исаак и Израел, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви като небесните звезди и тази цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви и те ще я наследят завинаги.

Remember Abraham, Isaac, and Israel, thy servants, to whom thou swarest by thine own self, and saidst unto them, I will multiply your seed as the stars of heaven, and all this land that I have spoken of will I give unto your seed, and they shall inherit it for ever.

14 Т огава Господ се въздържа от злото, което беше казал, че ще направи на народа Си.

And the Lord repented of the evil which he thought to do unto his people.

15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си - плочи, написани и от двете страни; от едната и от другата страна бяха написани.

And Moses turned, and went down from the mount, and the two tables of the testimony were in his hand: the tables were written on both their sides; on the one side and on the other were they written.

16 П лочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание, начертано на плочите.

And the tables were the work of God, and the writing was the writing of God, graven upon the tables.

17 А когато Исус Навин чу гласа на народа, който викаше, каза на Моисей: Боен глас има в стана.

And when Joshua heard the noise of the people as they shouted, he said unto Moses, There is a noise of war in the camp.

18 А той отговори: Това не е вик за победа, нито вик за поражение; а пеене чувам аз.

And he said, It is not the voice of them that shout for mastery, neither is it the voice of them that cry for being overcome: but the noise of them that sing do I hear.

19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си и ги строши под планината.

And it came to pass, as soon as he came nigh unto the camp, that he saw the calf, and the dancing: and Moses’ anger waxed hot, and he cast the tables out of his hands, and brake them beneath the mount.

20 Т огава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън и като го стри на ситен прах, разпръсна праха по водата и накара Израелевите синове да я изпият.

And he took the calf which they had made, and burnt it in the fire, and ground it to powder, and strawed it upon the water, and made the children of Israel drink of it.

21 П осле Моисей каза на Аарон: Какво ти стори този народ, че си им навлякъл голям грях?

And Moses said unto Aaron, What did this people unto thee, that thou hast brought so great a sin upon them?

22 А арон отвърна: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че народът упорства в злото.

And Aaron said, Let not the anger of my lord wax hot: thou knowest the people, that they are set on mischief.

23 П онеже ми казаха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.

For they said unto me, Make us gods, which shall go before us: for as for this Moses, the man that brought us up out of the land of Egypt, we wot not what is become of him.

24 И аз им казах: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и направих това теле.

And I said unto them, Whosoever hath any gold, let them break it off. So they gave it me: then I cast it into the fire, and there came out this calf.

25 А Моисей, като видя, че народът беше съблечен (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),

And when Moses saw that the people were naked; (for Aaron had made them naked unto their shame among their enemies:)

26 М оисей застана при входа на стана и каза: Който е откъм Господа, нека дойде при мен. И при него се събраха всички Левийци.

then Moses stood in the gate of the camp, and said, Who is on the Lord’s side? let him come unto me. And all the sons of Levi gathered themselves together unto him.

27 Т ой им каза: Така говори Господ, Израелевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам-натам от врата на врата през стана и убийте всеки брат си и всеки другаря си, и всеки ближния си.

And he said unto them, Thus saith the Lord God of Israel, Put every man his sword by his side, and go in and out from gate to gate throughout the camp, and slay every man his brother, and every man his companion, and every man his neighbour.

28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в този ден от народа паднаха около три хиляди мъже.

And the children of Levi did according to the word of Moses: and there fell of the people that day about three thousand men.

29 З ащото Моисей беше казал: Посветете себе си днес на Господа, като се вдигнете всеки против сина си и против брат си, за да ви бъде дадено днес благословение.

For Moses had said, Consecrate yourselves to day to the Lord, even every man upon his son, and upon his brother; that he may bestow upon you a blessing this day.

30 А на следващия ден Моисей каза на народа: Вие сте извършили голям грях; но сега ще се изкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.

And it came to pass on the morrow, that Moses said unto the people, Ye have sinned a great sin: and now I will go up unto the Lord; peradventure I shall make an atonement for your sin.

31 Т огава Моисей се върна при Господа и каза: Уви! Този народ извърши голям грях, че си направиха богове от злато.

And Moses returned unto the Lord, and said, Oh, this people have sinned a great sin, and have made them gods of gold.

32 Н о сега, ако искаш, прости греха им; но ако не, моля Ти се, заличи мен от книгата, която си написал.

Yet now, if thou wilt forgive their sin—; and if not, blot me, I pray thee, out of thy book which thou hast written.

33 Н о Господ отговори на Моисей: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.

And the Lord said unto Moses, Whosoever hath sinned against me, him will I blot out of my book.

34 А ти иди сега, води народа на мястото, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред теб; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях наказанието за греха им.

Therefore now go, lead the people unto the place of which I have spoken unto thee: behold, mine Angel shall go before thee: nevertheless in the day when I visit I will visit their sin upon them.

35 Т ака Господ порази народа затова, че направиха телето, което Аарон изработи.

And the Lord plagued the people, because they made the calf, which Aaron made.