1 Т огава сирийският цар Венадад събра цялата си войска (а с него имаше тридесет и двама царе и коне, и колесници). Той настъпи, обсади Самария и воюваше против нея.

And Ben-hadad the king of Syria gathered all his host together: and there were thirty and two kings with him, and horses, and chariots: and he went up and besieged Samaria, and warred against it.

2 И прати хора до Израелевия цар Ахаав в града, за да му кажат: Така казва Венадад:

And he sent messengers to Ahab king of Israel into the city, and said unto him, Thus saith Ben-hadad,

3 С реброто и златото ти е мое. Също и жените ти и най-добрите от децата ти са мои.

Thy silver and thy gold is mine; thy wives also and thy children, even the goodliest, are mine.

4 А Израелевият цар отговори: Както казваш, господарю мой, царю, твой съм аз и всичко, което имам.

And the king of Israel answered and said, My lord, O king, according to thy saying, I am thine, and all that I have.

5 А пратениците пак дойдоха и казаха: Така казва Венадад: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и децата си.

And the messengers came again, and said, Thus speaketh Ben-hadad, saying, Although I have sent unto thee, saying, Thou shalt deliver me thy silver, and thy gold, and thy wives, and thy children;

6 О баче утре по това време ще пратя слугите си при тебе, за да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти. И всичко, което им се вижда желано, ще сложат ръка на него и ще го отнемат.

yet I will send my servants unto thee to morrow about this time, and they shall search thine house, and the houses of thy servants; and it shall be, that whatsoever is pleasant in thine eyes, they shall put it in their hand, and take it away.

7 Т огава Израелевият цар повика всички старейшини в страната и каза: Забележете, моля, и вижте, че този човек търси повод за зло; защото прати до мене пратеници за жените, децата, среброто и златото ми и не му казах нищо.

Then the king of Israel called all the elders of the land, and said, Mark, I pray you, and see how this man seeketh mischief: for he sent unto me for my wives, and for my children, and for my silver, and for my gold; and I denied him not.

8 А всички старейшини и целият народ му казаха: Не го слушай! Нито се съгласявай.

And all the elders and all the people said unto him, Hearken not unto him, nor consent.

9 З атова Ахаав отговори на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, каквото ти заръча на слугата си първия път, ще го направя, но това не мога да направя. И така, пратениците си отидоха и занесоха отговор.

Wherefore he said unto the messengers of Ben-hadad, Tell my lord the king, All that thou didst send for to thy servant at the first I will do: but this thing I may not do. And the messengers departed, and brought him word again.

10 Т огава Венадад прати отново до него да кажат: Така да ми направят боговете - да! - и повече да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за по една шепа на целия народ, който ме следва.

And Ben-hadad sent unto him, and said, The gods do so unto me, and more also, if the dust of Samaria shall suffice for handfuls for all the people that follow me.

11 Н о Израелевият цар отговори: Кажете му: Онзи, който опасва оръжия, нека не се хвали, както онзи, който ги разпасва.

And the king of Israel answered and said, Tell him, Let not him that girdeth on his harness boast himself as he that putteth it off.

12 А когато Венадад чу тези думи - той и царете, които бяха с него и пиеха в шатрите, каза на слугите си: Нападнете. И те се опълчиха против града.

And it came to pass, when Ben-hadad heard this message, as he was drinking, he and the kings in the pavilions, that he said unto his servants, Set yourselves in array. And they set themselves in array against the city.

13 Т огава един пророк дойде при Израелевия цар Ахаав и му каза: Така казва Господ: Виждаш ли цялото това голямо множество? Аз днес го предавам в ръцете ти. Ти ще познаеш, че Аз съм Господ.

And, behold, there came a prophet unto Ahab king of Israel, saying, Thus saith the Lord, Hast thou seen all this great multitude? behold, I will deliver it into thine hand this day; and thou shalt know that I am the Lord.

14 А Ахаав попита: Чрез кого? А той отвърна: Така казва Господ: Чрез слугите на областните управители. Тогава царят каза: Кой ще започне сражението? А пророкът отговори: Ти.

And Ahab said, By whom? And he said, Thus saith the Lord, Even by the young men of the princes of the provinces. Then he said, Who shall order the battle? And he answered, Thou.

15 Т огава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста тридесет и двама души, и след тях събра целия народ, всички израелтяни, които бяха седем хиляди души.

Then he numbered the young men of the princes of the provinces, and they were two hundred and thirty two: and after them he numbered all the people, even all the children of Israel, being seven thousand.

16 И те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, заедно с царете - тридесет и двамата съюзени с него царе.

And they went out at noon. But Ben-hadad was drinking himself drunk in the pavilions, he and the kings, the thirty and two kings that helped him.

17 П ърви излязоха слугите на областните управители. И когато Венадад прати слуги, за да узнае как върви обсадата, му известиха: Мъже излязоха от Самария.

And the young men of the princes of the provinces went out first; and Ben-hadad sent out, and they told him, saying, There are men come out of Samaria.

18 А той каза: Ако са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, пак живи ги заловете.

And he said, Whether they be come out for peace, take them alive; or whether they be come out for war, take them alive.

19 И така, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха от града.

So these young men of the princes of the provinces came out of the city, and the army which followed them.

20 И всеки уби човека насреща му. И сирийците побегнаха, а Израел ги последва. А сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.

And they slew every one his man: and the Syrians fled; and Israel pursued them: and Ben-hadad the king of Syria escaped on an horse with the horsemen.

21 Т огава Израелевият цар излезе и порази бягащите с коне и с колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.

And the king of Israel went out, and smote the horses and chariots, and slew the Syrians with a great slaughter.

22 С лед това пророкът дойде при Израелевия цар и му каза: Иди, укрепи се; размисли и внимавай какво да направиш, защото, след като измине една година, сирийският цар отново ще дойде против теб.

And the prophet came to the king of Israel, and said unto him, Go, strengthen thyself, and mark, and see what thou doest: for at the return of the year the king of Syria will come up against thee.

23 А слугите на сирийския цар му казаха: Техният Бог е планински бог, затова израелтяните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.

And the servants of the king of Syria said unto him, Their gods are gods of the hills; therefore they were stronger than we; but let us fight against them in the plain, and surely we shall be stronger than they.

24 З атова ето какво да направим: Отстрани всеки от царете от мястото му и вместо тях постави военачалници.

And do this thing, Take the kings away, every man out of his place, and put captains in their rooms:

25 П осле ти събери войска, колкото войската, която изгуби - кон за кон, колесница за колесница; и нека се бием с тях на полето и непременно ще надделеем над тях. И той послуша съвета им и направи така.

and number thee an army, like the army that thou hast lost, horse for horse, and chariot for chariot: and we will fight against them in the plain, and surely we shall be stronger than they. And he hearkened unto their voice, and did so.

26 Т огава, след като измина една година, Венадад събра сирийците и излезе в Афек, за да се бие с Израел.

And it came to pass at the return of the year, that Ben-hadad numbered the Syrians, and went up to Aphek, to fight against Israel.

27 А израелтяните, като бяха събрани и запасени с храна, отидоха насреща им. Израелтяните разположиха стана си срещу тях като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.

And the children of Israel were numbered, and were all present, and went against them: and the children of Israel pitched before them like two little flocks of kids; but the Syrians filled the country.

28 Т огава Божият човек дойде и каза на Израелевия цар: Така говори Господ: Понеже сирийците казаха: Йехова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Йехова.

And there came a man of God, and spake unto the king of Israel, and said, Thus saith the Lord, Because the Syrians have said, The Lord is God of the hills, but he is not God of the valleys, therefore will I deliver all this great multitude into thine hand, and ye shall know that I am the Lord.

29 В ойските стояха разположени на стан една срещу друга седем дни, а на седмия ден влязоха в бой. И израелтяните избиха от сирийците сто хиляди пехотинци за един ден.

And they pitched one over against the other seven days. And so it was, that in the seventh day the battle was joined: and the children of Israel slew of the Syrians an hundred thousand footmen in one day.

30 А останалите, като побегнаха в Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побегна и Венадад и влезе в града, където се криеше от стая в стая.

But the rest fled to Aphek, into the city; and there a wall fell upon twenty and seven thousand of the men that were left. And Ben-hadad fled, and came into the city, into an inner chamber.

31 Т огава слугите му му казаха: Чули сме, че царете от Израелевия дом били милостиви. Нека сложим вретища на кръстовете си и въжета на главите си и нека излезем при Израелевия цар, дано да ти пощади живота.

And his servants said unto him, Behold now, we have heard that the kings of the house of Israel are merciful kings: let us, I pray thee, put sackcloth on our loins, and ropes upon our heads, and go out to the king of Israel: peradventure he will save thy life.

32 И така, като се препасаха с вретища около кръстовете си и сложиха въжета на главите си, дойдоха при Израелевия цар и му казаха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А Ахаав запита: Жив ли е още? Той е мой брат.

So they girded sackcloth on their loins, and put ropes on their heads, and came to the king of Israel, and said, Thy servant Ben-hadad saith, I pray thee, let me live. And he said, Is he yet alive? he is my brother.

33 А мъжете приеха това като добър знак и побързаха да се хванат за думите му, и казаха: Венадад ти е брат. Ахаав нареди: Идете, доведете го. И когато Венадад дойде при него, той го качи на колесницата си.

Now the men did diligently observe whether any thing would come from him, and did hastily catch it: and they said, Thy brother Ben-hadad. Then he said, Go ye, bring him. Then Ben-hadad came forth to him; and he caused him to come up into the chariot.

34 Т огава Венадад му каза: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна. Ти си направѝ улици в Дамаск, както си направи баща ми в Самария. А Ахаав отговори: И аз ще те пусна с този договор. Така сключи договор с него и го освободи.

And Ben-hadad said unto him, The cities, which my father took from thy father, I will restore; and thou shalt make streets for thee in Damascus, as my father made in Samaria. Then said Ahab, I will send thee away with this covenant. So he made a covenant with him, and sent him away.

35 Т огава един човек от пророческите ученици каза на другаря си чрез Господнето слово: Ударѝ ме, моля те! Но човекът отказа да го удари.

And a certain man of the sons of the prophets said unto his neighbour in the word of the Lord, Smite me, I pray thee. And the man refused to smite him.

36 З атова той му каза: Понеже ти не послуша Господния глас, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом онзи си тръгна, лъв го нападна и го уби.

Then said he unto him, Because thou hast not obeyed the voice of the Lord, behold, as soon as thou art departed from me, a lion shall slay thee. And as soon as he was departed from him, a lion found him, and slew him.

37 П осле той намери друг човек и му каза: Ударѝ ме, моля те! И човекът го удари и с удара го нарани.

Then he found another man, and said, Smite me, I pray thee. And the man smote him, so that in smiting he wounded him.

38 Т огава пророкът си отиде и чакаше по пътя за царя, като се беше преоблякъл с покривало на очите си.

So the prophet departed, and waited for the king by the way, and disguised himself with ashes upon his face.

39 И когато царят минаваше, той извика на царя: Слугата ти отиде сред сражението; и един човек, като се отдели настрана, доведе друг човек при мен и ми каза: Пази този човек. Ако побегне, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот или ще платиш един талант сребро.

And as the king passed by, he cried unto the king: and he said, Thy servant went out into the midst of the battle; and, behold, a man turned aside, and brought a man unto me, and said, Keep this man: if by any means he be missing, then shall thy life be for his life, or else thou shalt pay a talent of silver.

40 Д окато слугата ти се занимаваше тук-там, човекът избяга. А Израелевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.

And as thy servant was busy here and there, he was gone. And the king of Israel said unto him, So shall thy judgment be; thyself hast decided it.

41 Т огава той побърза да вдигне покривалото от очите си. И Израелевият цар го позна, че беше един от пророците.

And he hasted, and took the ashes away from his face; and the king of Israel discerned him that he was of the prophets.

42 А той му каза: Така казва Господ: Понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ - вместо неговия народ.

And he said unto him, Thus saith the Lord, Because thou hast let go out of thy hand a man whom I appointed to utter destruction, therefore thy life shall go for his life, and thy people for his people.

43 И Израелевият цар пристигна в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.

And the king of Israel went to his house heavy and displeased, and came to Samaria.