1 ( По слав. 37.) Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.

O Lord, rebuke me not in thy wrath: neither chasten me in thy hot displeasure.

2 З ащото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи на мене.

For thine arrows stick fast in me, and thy hand presseth me sore.

3 Н яма здраве в тялото ми поради Твоя гняв; няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

There is no soundness in my flesh because of thine anger; neither is there any rest in my bones because of my sin.

4 З ащото беззаконията ми превишиха главата ми; като тежък товар натегнаха на мене.

For mine iniquities are gone over mine head: as an heavy burden they are too heavy for me.

5 С мърдят и гноясват раните ми поради безумието ми.

My wounds stink and are corrupt because of my foolishness.

6 П ревит съм и съвсем се сгърбих; цял ден ходя нажален.

I am troubled; I am bowed down greatly; I go mourning all the day long.

7 З ащото всичките ми вътрешности са запалени и няма здраве в тялото ми,

For my loins are filled with a loathsome disease: and there is no soundness in my flesh.

8 и знемощях и премного съм смазан, охкам поради безпокойствието на сърцето си.

I am feeble and sore broken: I have roared by reason of the disquietness of my heart.

9 Г осподи, известно е пред Тебе всичкото ми желание и стенанието ми не е скрито от Тебе.

Lord, all my desire is before thee; and my groaning is not hid from thee.

10 С ърцето ми туптя, силата ми ме оставя, а светлината на очите ми - и тя не е в мене.

My heart panteth, my strength faileth me: as for the light of mine eyes, it also is gone from me.

11 П риятелите ми и близките ми странят от язвата ми и роднините ми стоят надалеч.

My lovers and my friends stand aloof from my sore; and my kinsmen stand afar off.

12 С ъщо и онези, които искат живота ми, слагат примки за мен; онези, които желаят злото ми, говорят пакостни неща и измислят лъжи цял ден.

They also that seek after my life lay snares for me: and they that seek my hurt speak mischievous things, and imagine deceits all the day long.

13 Н о аз, като глух, не чувам и съм като ням, който не отваря устата си.

But I, as a deaf man, heard not; and I was as a dumb man that openeth not his mouth.

14 Д а! Като човек съм, който не чува, в чиято уста няма изобличения.

Thus I was as a man that heareth not, and in whose mouth are no reproofs.

15 П онеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи, Боже мой;

For in thee, O Lord, do I hope: thou wilt hear, O Lord my God.

16 з ащото казах: Да не тържествуват над мене, да не се големеят над мене, когато се подхлъзне кракът ми.

For I said, Hear me, lest otherwise they should rejoice over me: when my foot slippeth, they magnify themselves against me.

17 З ащото съм близо да падна и скръбта ми е винаги пред мене;

For I am ready to halt, and my sorrow is continually before me.

18 п онеже аз ще призная беззаконието си, ще тъжа за греха си.

For I will declare mine iniquity; I will be sorry for my sin.

19 Н о моите неприятели са пъргави и силни. И онези, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

But mine enemies are lively, and they are strong: and they that hate me wrongfully are multiplied.

20 С ъщо и онези, които въздават зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.

They also that render evil for good are mine adversaries; because I follow the thing that good is.

21 Д а не ме изоставиш, Господи; Боже мой, да не се отдалечиш от мене.

Forsake me not, O Lord: O my God, be not far from me.

22 Б ързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.

Make haste to help me, O Lord my salvation.